Колекционерски страсти 2

Като дете колекционирах " картинки".  Всякакви рисунки върху хартия. Сега продължавам да го правя, макар и в различен вариант. Колкото и да е излишно / или може би не чак толкова/ продължавам да съхранявам на компютъра си гигабайти с рисунки на известни, неизвестни и любими художници и илюстратори. Обичам да отварям папките и да се опитвам да разгадая историята записана в изображението.
В рисунките на  James C. Christensen се влюбих още преди да знам, че са негови. Видях ги, като схеми за гоблени при любимите ми Heaven And Earth Designs. Все още не съм се отказала, да се пробвам с някоя от схемите за гоблени на негови рисунки. С часове мога да разглеждам изпълнените с фантастични детайли картини.
 

False Magic, James C. Christensen

The Responsible Woman, James C. Christensen

Resistance Training, James C. Christensen

Poofy Guy on a Short Leash, James C. Christensen

Hold To The Rod, The Iron Rod, James Christensen

От вчера тази ми е любима:

The Listener, James C. Christensen

От известно време съм последовател на блога на този испанец.

Larkin

Retrato del Dr. Bombastus Dulcimer

Илюстрации към любимата ми Алиса:

 

А днес, докато ровех в мрежата за имена и още рисунки на Christensen и Barrenetxea / как ли се произнася това? / попаднах на картините на Lee Price. "Празник за очите" е далеч от приказните сюжети, но също разказва интересна история. Жените и храната:

Sunday

Self Portrait in Tub with Chinese Food

Strawberry Shortcake II

Blueberry Pancakes II

Full

Asleep

Огладнях и за да се разсея от мисли за пайове, мъфини и понички, пренасям се в Германия и се връщам в миналотo.
Carl Spitzweg опознах първоначално също от преработени на гоблени картини. Този път от класиците Wiehler.
Когато ги гледам, не мога да не се размечтая за топли, безметежни дни и слънчеви след обеди в прашни стари къщи отдадени на четене на книги, грижа за цветя, разходки и безделие.

Visiting Friend

The Bookworm, която съм показвала тук и преди.

Telegraph

The Philosopher

The Attic

The Sundays Walk

The Philosopher

Колекционерски страсти

Пуснах линк към този океан от илюстрации преди време. После Гаргата правилно отбеляза, че подкараш ли го, започваш да искаш голяма къща или поне къща с повече стени, където тематично да наредиш, колкото се може повече от тази необятна колекция и да й се радваш всеки път, когато се огледаш. Голяма къща и много стени нямам, но желанието, макар и относително да притежавам, част от тези рисунки е налице.
Не ми го побира ума, как се събира толкова нещо, пък било то и онлайн. И понеже надписите са на испански, който ми говори само малко повече от китайския, този въпрос за сега си остава без отговор. Това не ми пречи в моментите, в които имам време, а нямам настроение за четене или някакви по-сериозни занимания да се потапям в тематичните води на сбирката и неуморно да цъкам ли цъкам с мишката разглеждайки стари илюстрации от кого и към какво ли не.

Пинокио.

И пак. Подписа на илюстратора, напомня , оглозгана от котката кост от риба. Красотата е в детайлите, както се казва.

Много любимите ми илюстрации на Биатрикс Потър, към точно толкова любимите на децата ми нейни книжки.

Непослушното коте Том и прилежните му сестри Госпожичка и Ръкавичка.

Робинзон, който и сега си остава герой от една от най-любимите ми книги. Lost в най-ранния му вариант.

Два варианта на Алиса.

Колкото и да видя, убедена съм, ще харесам всичките.

Сън в лятна нощ в графично изпълнение.

И Жулиета, молеща дойката си за помощ.

Граф Монте Кристо с Хаиде

Не мога да пропусна тази ретро серия с госпожици, останали без ластик на гащичките си, точно, когато наоколо се навърта някой мъж.

И феите на разстенията

Както и Giusepee Arcimboldo, на чиито картини успях да се насладя на живо по-миналото лято.

И докато ровех настървено и избирах илюстрации за тази публикация попаднах на нещо познато. Помня добре, че бях видяла цветния вариант на илюстрацията в портфолиото в Behance Network на една съвременна илюстраторка - Света Дорошева. В тази колекция, а и в уикито ясно е написано, че графиката е на Алберт Робида и е рисувана в далечната 1884.Да се чуди човек...

Le Vingtième Siècle 1883- Albert Robida

За моторните спортове, страстите и подаръците.

Казват, че когато двама души поживеели заедно, започвали да си приличат. Не знам колко е вярно но, ако са късметлии, може да се окаже, че колкото и да се различават физически, споделят еднакви вкусове и интереси. А с течение на времето дори да прихванат и някои от предпочитанията и увлеченията на другия.
Страстта към машините на две колела и онова специфично трепване в стомаха, когато ги видя или чуя съм го имала винаги. Може би Георги не случайно казва, че съм го харесала заради моторите му. От него, пък прихванах интереса му към моторните състезания и най-вече Formula 1, Moto GP и 24 Heures du Mans.
Благодарение на случайно открит адрес в мрежата за тази Коледа успях да му направя един от най- евтините и най-успешни подаръци отговарящ изцяло на тези негови, а вече и мои увлечения. 
От море от стари постери, комикси, илюстрации и картички с големи усилия, избрах три. В близкото фото ми ги разпечатаха, а аз собственоръчно ги сложих в рамки.
Вече висята на стената при него. Доказателство, че съм налучкала вярната посока с подаръците...
Или, че не иска да му дудна, но това никога няма да го разберем.

Едно откритие, една придобивка.

Казвала съм, обичам да ровя из нет-а. Понякога попадам на чудесни места. И това съм го казвала.
Даже не си спомням кой и колко линка последвах докато стигна до невероятните илюстрации на Света Дорошева, която открих в Behance Network, каквото и да е това и където има още много запленяващи неща. Цял ден не мога да се откъсна от работите на руската илюстраторка. Разглеждам многото детайли и различните истории в рисунките и с голямо удоволствие откривам руски мотиви в някои от илюстрациите.

Автор: Света Дорошева

Автор: Света Дорошева

Автор: Света Дорошева

Вълшебната приказна вълна ме е понесла още от онзи ден, когато си взех от пощата една книга.

Книгите, които изредих преди няколко дни съм прочела сама, тази книга ми я четеше баба ми. Получих я като подарък и буквално я обожавах. Когато погледнех илюстрациците и въображението ми политаше и зад цветовете виждах още много и различни истории освен написаните по страниците. Тя е проправила пътя в ума ми, към следващите и посяла у мен желанието за нови книги и истории.
За съжаление моята книга е изгубена някъде в годините. Но пък намирането и сега и купуването и ми достави нова радост. И ако е живот и здраве и години пред нас, така както баба ми ми четеше на мен, така аз ще чета на внуците си същите приказни истории от същата книга. /Лора, надявам се да не е никак скоро!!!/
И понеже в началото стана дума за илюстрации, илюстрациите на Български Приказки на Николай Райнов са на Любен Зидаров.  Негова е заслугата да търся и да се сдобия отново с тази книга. Когато преди няколко седмици видях негова картина в Държавната художествена галерия в Търново, типичните му дървета ме подсетиха точно за илюстрациите на Български приказки.