Кратко вечерно включване

с обещание за още, утре.
Работата ме изцежда. Това, че се чуствам несигурна все още и досадните грешки, които правя, още повече. Абсолютно ненужно похабявам часове от малкото си свободно време сутрин и вечер занимавайки ума си с последствията от тях или предотвратяването им.

Но!
Предстои уикенд. Оставям размислите за работата, където им е мястото - в офиса. Посвещавам времето и мислите си в следващите дни по малко на блога, на готвенето на излежаване в компанията на Даръл, под съпровода на албума на Jamiroquai от 2010, който открих снощи благодарение разбира се на Георги и който просто няма лоша песен.

Дано живееш в интересни времена!

Има такова едно китайско проклятие. Често се сещах за него в последните седмица и нещо. А времената в имението наистина бяха интересни и то съвсем в тона на проклятието. Лашках се от притеснение в мотивация и оптимизъм, от желание да изкарам следващите дни завита в леглото до буйни пристъпи на неистово чистене, подреждане и готвене, смятах и пресмятах, проучвах и разпитвах.

 

През всичкото време вдъхновение нямах никакво, до такава степен, та насила пусках даже песните в блога.
Резулалтът, моя милост - майката сурикат само след ден ще е на нова работа.

 

Пожелавам си да съм направила подходящия избор, да се сработя с новите хора, да съм им полезна и да изкарвам заслужено добро трудово възнаграждение. Дано нещата не са, както в следващото китайско проклятие: Дано ти се случи, каквото си пожелал!

П.П. Както бях казала преди време, случайни неща няма. Заради новата работа ходенето ми в София заради концерта на Мариза трябваше да отпадне. Тя пък реши да отложи концерта и билета ми не изгоря. Взех си парите от Ивентим, а нея, живот и здраве, надявам се ще я видя някой друг ден.

И аз съм вече работещо момиче!! :)

Прекарвайки последните дни в отсервиране на чинии и отспиване, когато съм в почивка, най накрая намерих време да пиша за новата си работа. А тя по- точно е сервитьорка в хотел "Елена" на Златни пясъци. Изключително изморително е, заболяват ме краката, доспива ми се в момента, в който се спра на едно място, ставам в 5 часа сутринта. Но ми харесва, много и то! Това е първата ми работа и се чувствам страхотно, особено, когато всички около мен ме хвалят колко бързо съм схващала и колко добре съм се справяла. Сега смятам да напиша надълго и широко задълженията си.

- сутрин ставам в 5 часа и се приготвям, излизам в 5:30 и отивам на мястото, от което ме взима буса на хотела;

- когато пристигнем там, всички се размазваме на някой стол в ресторанта докато се посъбудим;

- към 6:30 отиваме и се преобличаме в работните си дрехи, след което аз започвам да нареждам хляба за закуската;

- закуската, обядът и вечерята са на шведска маса; нашата работа (на сервитьорите) е да отсервираме масите и да ги зареждаме отново с чисти покривки и прибори;

- закуската продължава два часа и половина, след нея оправяме ресторанта и чак тогава ние отиваме да закусим;

- имаме почивка до обадя, която прекарваме в сгъване на салфетки; винаги има по един сервитьор отиващ на бара на басейна, където нашите мили гости продължават да ядат като за последно;

- обядът продължава два часа, като той е най- тежък; обикновено тогава има новодошли в хотела, които като видят колко много храна предлагаме решават, че трябва да ядат до пръсване, цапайки всичко около себе си;

- след обед отново сгъваме салфетки и оправяме ресторанта и кухнята (тази част от нея, в която влизаме ние) и през цялото време прескачаме отзад за по едно кафе;

- и стигаме до вечерята, продължаваща цели три часа, но преминава малко по- леко;

- накрая, около 9:30, когато сме приключили с всички задължения, малко по малко, един по един отиваме да се преоблечем;

- качваме се в буса и в 10 часа тръгваме от Златни пясъци, прибирайки се благополучно към 10:30 часа;

И ето го на, моя работен ден. Работя на смени 2 работни/ 2 почивни дни. Пак да повторя, харесва ми, без значение, че е толкова изморително и натоварващо. Радвам се, че успях да намеря време да напиша и споделя радостта си.