Едно завръщане, две скрапбук страници и много планове

Да, доста време мина от 3 март.
Пак смених работата и то преди месеци и вече даже не е нова. Пренастройването ми отнема време и сили. А и работата си е доста. Не е като да седиш по цял ден и да бродиш из мрежата.
Сега вече нещата изглеждат в релси и мога да отново да отделям време за блога. А колко теми са ми се натрупали в плановете. Дано успея с всичките.
И каква по-добра тема за завръщане след дълго отсъствие от участието ми в " Предай нататък" на Тони.

Като се замислих, не за първи път в живота си правя скрапбук страници. Макар да са били повече от елементарни, като момиче имах колекция от тетрадки в които събирах всякакви изрезки и картички. Маркирахме ъгълчетата на картичката, а после срязвахме мислената основа на получения триъгълник. Така ъглите на картичката влизаха в получения процеп и тя се задържаше на страницата без да трябва да я лепиш. Та, някъде в момичешките си години съм  направила своите първи стъпки в скрапбукинга..

Попълването на двете страници в бележника Moleskine ми доставиха толкова удоволствие, както и онези, преди години. Най-трудно ми беше да избера тема. Мислех за нея още преди да получа бележника, но идеята ми се избистри едва, когато седнах с хартиите, лепилото, ножиците и всички други дреболии, които бях насъбрала по време на подготвителните посещения на Слънчогледите и Greta's Art.

Първоначално мислех темата да е "шиенето". Една от любимите ми дейности, но намирането на тематични материали се оказа почти невъзможно, а и като един истински Мечо Пух по душа за мен колкото повече е толкова повече. И стана лесно. От "шиене", темата прерасна в "радостта от правенето на нещата, които обичам". И така в моите скрапбук страници място намериха блогването, пътуванията, котките, моето куче, хубавите дрехи, цветята и още няколко други неща.

Изрязването на хартии, намирането и разпечатването на нужните картинки в мрежата, подреждането по страниците и добавянето на финалните детайли ми отне почти ден. Много приятно прекаран ден. Скрапбукинага толкова ми хареса, че се замислям да се захвана с нещо скромно, като за начало - няколко странчки на тема пътуванията ни.

Преди скрапбукинга обаче, а и преди някои други приятни и любими дейности, извън работата си, активно се занимавам с работа по нещо, което от приказки и дребно забавление надявам се има шанс поне за известно време да стане сериозен и може би доходен проект.

Следва продължение.

Сладки за пости и три от проекта двадесет ръкоделия.

От няколко години насам спазвам Коледните и Великденските пости. Приготвянето на ястия без животински продукти вече не ми е никакво предизвикателство, но виж със сладкишите е друго нещо. Добрата страна е, че хапвам по-малко сладко. Лошата или не чак толкова, че не мога съвсем без. А и не искам. И тук идва трудното. Времето на постите у нас става времето на тиквеника, баницата с локум, баклавата, щруделите и виненките не баба.
За баницата с локум вече съм писала. На виненките на баба, които вероятно са познати на почти всички /не защото баба ми беше известна, а защото са много лесни и разпространени сладкиши/ ще посветя някой следващ пост.
В този ще стане дума за един приятен с комбинацията от сладко и леко кисело щрудел. Предложението намерих сред кулинарните авантюри на Таня. Рецептата веднага ме грабна с присъствието на червените боровинки, които обогатяват по чудесн начин вкуса на ябълките.

Направих щрудела, или мини баничките, както ги е кръстила Таня с:

пакет фини кори;
5-6 ябълки;
100 гр. сушени боровинки;
150 гр. захар;
150 гр. галета;
една ванилия;
настърганата кора и сока на половин лимон
и олио за намазване на корите.

Загрявам фурната на 160 градуса с вентилатор.
Настъргвам ябълките и колкото се може по-бързо ги заливам със сока на лимона, за да не потъмняват. Добавям настърганата кора, захарта, галетата и ванилията.
Приготвям щрудела по следния ужасно лесен начин. Намазвам всяка кора добре с олио. Прегъвам я на две по ширина и пак намазвам. Слагал лъжица плънка на тясната страна, като я разпределям по дължината на кората, но оставям по два пръста в двата края. прегъвам навътре, върху плънката тези два края и после завивам на стегнато руло. Редя в намазана тавичка и пека до златиста коричка.
Когато изкарвам от фурната всеки хляб, питка или баница, които правя, винаги напръсквам с вода и завивам да се задуши. Коричката на хлябовете и питките става по-хрупкава и мека, а кората на баниците се накъдря игриво и се троши една идея по-малко.
Топлия щрудел престоя завит десеттина минути и щедро го наръсих с пудра захар.

Компания на щруделите с червени боровинки правят топките за елха, които изработих тази година. Те също бяха част от проекта ми за двадесет неща, които искам да направя с ръцете си. Всяка година добавям по една играчка на елхата ни за Коледа. Голямо удоволствие ми достави, че тази година играчките излязоха от моите пръсти.
За матрици използвах две топки от стиропор, а за харртиените парчета жертва стана биография на Маршал Жуков. Искам най-отговорно да заявя, че не съм била толкова олепана в тесто и хартия в живота си до момента, в който се заех с папие маше. Уж нищо и никакви топки, но настава такова мацане, че не е за раказване. Моментът със брокатените звезди също не отстъпва по цапане. Освен по топките лепило имаше по дрехите ми, по плота, по косата ми, а звездички имах на някои съвсем неочаквани места.

 

След, като лепилото по топките изсъхна заеха подобаващото им място на клонките на елхата.

Проект двадесет ръкоделия. Две.

За първи път правя нещо напълно завършено на една кука.

Когато включих този панер в списъка с нещата, които искам да направя, знаех, че ще трябва да уча. За плетенето на една кука имах съвсем основни познания и още по-основни умения. След изглеждането на десетки клипчета в Ютуб и благодарение най-вече на Тереза и нейните Crochet Geek познанията ми се увеличиха. Много оплетени и разплетени редове и импровизации по отношение на размерите и вида плетка, подобриха уменията ми до първия лично и ръчно изплетен продукт у дома.

Удовлетворена съм повече от наченките на придобити умения, отколкото го харесвам, но на него въобще не му пука и гордо стои на раклата до кошницата ми с куки и кълбета приютил един бъдещ чорап.

Проект двадесет ръкоделия. Едно.

Първата стъпка е направена. Макар и най-малката и най-лесната, но една от задачките в списъка ми е отметната. А именно, изработването на гривна, подобна на тази:

И понеже за тия неща съм, като алкохолиците, без едно мога, с едно не, гривните са две и с обеци към тях. Заниманието толкова ми харесва, че вече имам подбрани синци за коледни подаръци на една - две приятелки.

Проект двадесет ръкоделия

Идеята дойде от Тони. В поста си тя пита: "кои са нещата, които наистина обичате да правите?" и продължава, като предлага да превърнем някоя от любимите си дейности в своеобразен проект.
Толкова ми трябваше, за да се развие в ума ми сериозна мисловна дейност. Книгите, разбира се дойдоха на първо място. Но да правя проект с четене на книги, някак не ми звучеше добре. И без това ги чета, и без това споделям тук впечатленията си от тях. Освен това, да чета заради проект, ми се струва, че ще се унищожи спонтанността на самото четене и избора на книгите. С филмите, нещата стоят по същия начин. Готвенето, много ме изкуши, като вариант, но ми се видя прекалено стандартно. И без проект си готвя ден след ден. Най- ми хареса идеята за проект включващ различните успешни или не толкова неща, които сама да изработя в някаква степен. Винаги съм обичала да върша нещо с ръцете си. Да плета, да шия, да си правя разни дребни аксесоари или дори само да поправя дреха или пришия копче. В последно време най-вече заради лавината от идеи с които може да те залее нета все по-често се захващам с подобни ръкоделия.
Както правилно е предложила Тони, ограничение във времето по-добре да няма, но за да има проект, той трябва все пак да има начало и край, така че ограниението ще е в количеството. Двадесет ръкоделия от съвсем произволен вид ми се струват една чудесна бройка. Няма да се ограничавам само с плетива или бродерия. Плановете за едно или друго нещо, което искам да направя бяха добре дошли и скоро след оформянето на идеята в ума ми се появи и списък:

1. Да / до/ избродирам, рамкирам и окача тази отдавна започната миниатюра на Майкъл Пауъл:

Източник на снимката: мрежата

2. Да оплета шал към току що завършените калци на малкото ми дете.
3. Да избродирам тази купена съвсем наскоро великденска покривка, нищо, че от Велик ден ни дели цяла зима.

4. Да направя скрапбук Коледни картички.
5. Да оплета ръкавици за мен и двете ми деца. А, да и онези чорапи за Георги, които му обещавам от пет години.

Източник на снимката: Ravelry

6. Може би най-амбициозното и вероятно за неуспех начинание: Да направя тази миниатюрна етажерка, за да може колекцията от мачбокс колички на моя мъж да не стои вече върху шкафа му, а на осигуряващо нужното й внимание място.

Естествено, не планирам да е толкова сложна и раздвижена. Постигането на нещо по-просто и симетрично ще е повече от задоволително. В ума ми се въртят неща, като лепило за дърво и парчета предварително нарязано пе-де-че.
Източник на снимката.

 7. Да си направя гривни, като тези:

Източник на снимката: Pinterst

Източник на снимката.

Източник на снимката: Etsy

8. Да си оплета чанта.

Източник на снимката.

Източник на снимката: Ravelry

9. Да си направя перлено колие.

Източник на снимката: мрежата.

10. Да декорирам тиква със салфетъчна техника за партито за Вси светии на малкото ми дете.

Боядисаната тиква дали може да се яде?
Източник на снимката.

11. Да направя друга тиква, от книга. Жерви имам достатъчно. Мога да избирам между партизанска литература, Мъжът и жената интимно и Ръководство за автомобилния и тракторния монтьор, примерно.

Източник на снимката.

12. Да направя коледна украса от папие маше.

Източник на снимката.

13. Да декорирам със салфетъчна техника този безличен и направо грозноват поднос.

14. Да си оплета шал.

Източник на снимката: Etsy

 15. Да направя коледен календар. 

Източник на снимката. 

16. Понеже крайна дата за проекта няма и защото силно вярвам, че Дядо Коледа си върши работата добре, мога спокойно да включа: Да ушия първия си куилт.

Естествено, далеч съм от мисълта, че мога да постигна съвършенството на Elia, но пък винаги мога да ползвам произведенията и за вдъхновение.

17. Да довърша започнатата плетена дрешка на кучето, която съм му обещала от предната зима. Розовото, с което го обличаме никак не е неговия цвят.

18. Да оплета на една кука панер за списания, кълбета и всякакви други.

Източник на снимката.

19. Да започна най- после, поне да започна, гоблени на така любимите ми Heaven And Earth Designs. Някой от тези, примерно,

без значение колко години ще мо отнеме и,

че ще е делото на живота, а вероятно и на очите ми.  

20. Да снимам описвам и публикувам всичко това.

П.П. Да, заформят се към десеттина години изпълнение на проект.