Кратко съботно-неделно пътуване.

Беше само два дни през лятото на 2008г., но през тях и по-точно за няколкото часа, в които пътувахме обратно към Варна видяхме едни от най-хубавите места в България.
В съботната сутрин тръгнахме към Пирдоп. Пътувахме за събиране, което се организираше от мотоклуб "Средногорие" в местността Еленско. Освен, че местността е много красива, разположена в полите на Стара планина и през нея минава река Еленска, там има нещо много по-забележително - Еленската базилика.
Пристигнахме след обяда, разтоварихме багажа и разпънахме палатката в "периметъра" на мотофорум "Семейството".

Бяхме изгладняли от пътя и тръгнахме да търсим кухнята и да проверим какво има за хапване, да поздравим познати, а после да видим базиликата.
За съжаление Еленската базилика е много разрушена. На места тухлите са измазани и укрепени с подпори. От базиликата са останали две срещуположни стени с арките върху тях. Стената, която ги свързва е на височина до човешки ръст. Пред нея в земята е забит каменен кръст, който ми се стори като да е от по-нови времена, но какво ли разбирам аз. Около базиликата е имало крепостна стена, на места останките и се издигат около метър.

Дори и само с двете си запазени стени, базиликата стои уверена и внушава респект. Когато попадна на такива места фантазията ми се развихря и тръгва в какви ли не посоки. Опитвам се да си представя хората построили храма, служили в него и идвали на поклонение. Харесва ми да докосвам стените на старите постройки и да си мисля, как преди стотици години, някой е докосвал същите камъни.
Докато се разходим, поговорим с познати, от разните краища на България и хапнем започна да се смрачава. Пренесохме се при "Семейството", по-далече от силната музика, а малко по-късно оставих Георги на сладки приказки и бира и се примъкнах в палатката. Дори и в собственото си легло не спя така сладко както в палатка.
На следващата сутрин, след порядъчно потриване, размотаване, пиене на кафета и още сладки приказки засъбирахе багажа. Всеки път се чудя, как само с багаж за два дни и само за една нощ преспиване успяване да създадем такъв невъобразим хаос. Когато гледам разпръснатите дрехи, якета, шалтета, каски, ръкавици, протектори и раници не ми се вярва, че всичко това е било пренесено на един мотор и един гръб и пак ще успее да се събере там. Накрая успяваме, но учудването ми остава.
Докато чаках Георги да натъкми окончателно всичкия багаж се разходих до рекичката. Там имах вълнуваща среща с един потенциален принц. Почудих се едно известно време, дали да го целуна и да променя живота му, но той беше абсолютно безразличен към мен и промяната, която нося. Оставих го да се препича на сутрешното слънце и само го щракнах един два пъти за спомен.

Взехме си довиждане с мотофорум "Семейството", със Серго и Дани и потеглихме по обратния път, разглеждайки картата за места, които можем да посетим. Вальо, който беше на събирането още от петък, пътуваше с нас. Маршрутът ни беше леко зигзагообразен и минаваше през Копривщица, Клисура, връх Шипка и Трявна. Преди време от Мадарския конник си купихме книжки със стоте национални обекта. Там направихме и първите си печати. Подпечатваме книжките, само ако и двамата с Георги сме на мястото и сме стигнали до там с мотор. Ходенето сам или с кола не се брои . От това пътуване се сдобихме с цели четири печата.За първи път отивам в Копривщица. Надявам се да идем някой ден за по-дълго, а не само да минаваме от там. На площада на градчето се провеждаха някакви тържества. Имаше трибуна, копривщенските самодейки пееха стари градски песни, а после извиха весело хоро, в което се включиха и минувачите. Седнахме да хапнем, защото наближаваше обед, а на мен направо не ми се тръгваше. На където и да се обърнеш се заглеждаш в шарените възрожденски украси по фасадите на стените, дървените капаци на прозорците и саксиите с цветя пред тях.След Копривщица, минахме през Клисура. Ако трябва, без да мисля да кажа град, който свързвам с априлското възстание ще е Клисура. Спряхме на площадчето пред Историческия музей. Влязохме да го разгледаме и да сложим печати. Целият втори етаж на музея е посветен на Христо Г. Данов. Беше ми много интресно да науча повече за този човек обвързал целия си живот с книгите или, както хубаво е написано в уикипедията "родоначалник на книгоиздаването в България".През цялото време, докато бяхме в Клисура в ума ми се въртеше:

Какво е ново,
ново станало,
ново станало
в каменна Клисура?

Пустите клисурци
станали московци,
а панагюрци –
донски казаци!

Войвода им беше
Георги Бенковски,
развява байрак
Райна девойка.

Топове им бяха
черешово дърво,
гюллета им бяха
кантар топузи.

Топчето пукна,
Европа стресна,
Русия скокна
Клисура да брани.

Дядо ми ме учеше тая песен, като малка. По едно време, даже тихичко си я запях на глас.
От Клисура тръгнахме, към прохода Шипка. За мое най-голямо съжаление за пореден път минаваме край Косматките и отново не няма време да отидем да ги разгледаме. Иска ми се някой ден да си направим едно "археологическо" пътуване и да ходим само по такива места.
На Шипка оставихме моторите в подножието на храм-паметника и хукнахме да щурмуваме стълбите.
Там беше единственото място, на което служителката беше тросната и неучтива. Може би я раздразни нашето невежество, когато започнахме да я питаме защо Шипка, Шейново и Стара Загора са изписани на трите страни на паметника. Задължителните групи с руски туристи щъкаха наоколо. Да се разминаваш с тях по тясното стълбище вътре си беше истинско предизвикателство, особено натоварен с каски и раница. Прокрадвайки се и провирайки се през групите братушки минахме по етажите. Изчаквахме ги да се дръпнат, за да можем на спокойствие да разгледаме снимките, шинелите на опълченците и самарското знаме. Не за първи път ми прави впечатление колко малки са по размер дрехите зад витрините. Не мога да си представя, съвременен мъж да се побере в тия шинели.
Историята на построяването на храм - паметника, събирането на пари и помощта, която строителите са получили е толкова вълнуваща, както и събитията, заради които е построен.На терасата на храм - паметника духаше силно, а околността беше забулена в мараня. От Габрово настъпваше тъмен облак.
За късмет минахме прохода сухи, а с дъжда се срещнахме много за кратко и в Трявна вече не валеше. Това беше последната ни спирка по пътя за Варна. Пихме кафе и се порадвахме на красивия град в топлия след обед.
Тръгнахме си от Трявна с намерението да дойдем пак, но за ден два. Изпълнихме го и изкарахме два чудесни дни там по трети март.