понеделник, 29 март 2010 г.

Варна

Имаше времена, в които много, ама много си харесвах града. Обичах го и когато ме попитат, от къде съм, с не малка доза злорадство отговарях:" От Варна" Сега, хората от другите градове харесват Варна повече от мен, а аз повече харесвам техните градове. Какво да се прави, от една страна, на чуждо място получаваш "представителната извадка", от друга, в твоя град, виждаш повече дупките, по улицата, отколкото липите надвиснали над нея. Когато си дам сметка, колко съм изстинала към града си / множеството коли с неварненски номера и квартали, като Владиславово много помагат в тая насока/, ми става криво. Запланувала съм една продължителна пролетна разходка, в която тенденциозно да търся, че и да поснимам / и най-вече да помоля Георги да го направи, че да има и какво да се види/ хубавите места и неща в родния ми град.
Днес докато ровех в нета и из разни блогове, ето на какво попаднах: Стара Варна
Много, много, много ми хареса. Освен обичането и необичането, харесването и не харесването, от пътуване по други български градове и опознаването на историята им си давам ясна сметка, че въобще, ама въобще не познавам историята на родния си град. На това място, макар и отчасти мога да поправя този си пропуск и то по много приятен начин.


/Снимката е с неустановен източник. /

Няма коментари:

Публикуване на коментар