Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани -
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда...
И слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Сега със себе си вървя.
Не нося шапка. Нито шлифер.
И дъжд по моята глава
почуква със потаен шифър.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина -
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина...
Аз също искам да летя.
А все на дребно се пилея -
между небето и пръстта,
загледан в делника, живея.
Нагазвам в меката трева.
Ръце размахвам сред простора...
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.
Георги Константинов
Съвет
Може би
ви изглежда наивен съветът...
Но с реалния риск да сгреша,
ще ви кажа:
Ходете пеша, момчета!
Всекидневно ходете пеша!
Ако може - не влизайте
във лимузина.
Ако може - не чакайте
влак.
По паважа вървете,
нагазвайте в глина,
стъпки слагайте в новия сняг.
По земята вървете -
не вземайте лифта.
Тихо слушайте говор горещ...
И обувки купете си
няколко чифта.
И ги скъсайте с бодър вървеж!
Медицината
тук ме подкрепя напълно:
В ранно утро - стани и ходи!..
Предполагам,
така ще живеете дълго.
И след вас ще останат
следи.
Георги Константинов
Взех стихотворенията от страниците на Словото
Няма коментари:
Публикуване на коментар