сряда, 24 март 2010 г.

Силата на думите...

Далеч от делничния бит,

далеч от думи неразбрани -

шосето като черен бинт

превързва тихите ми рани.

Един разлюшкан автобус

извън мъглата ме извежда...

И слизам на завоя пуст,

повикан от една надежда.

Сега със себе си вървя.

Не нося шапка. Нито шлифер.

И дъжд по моята глава

почуква със потаен шифър.

Той може би ще разбере

защо се лутам без причина -

дъждът, роднина на море,

на горди облаци роднина...

Аз също искам да летя.

А все на дребно се пилея -

между небето и пръстта,

загледан в делника, живея.

Нагазвам в меката трева.

Ръце размахвам сред простора...

И уж към себе си вървя,

а хора търся, други хора.

Георги Константинов


Съвет

Може би

ви изглежда наивен съветът...

Но с реалния риск да сгреша,

ще ви кажа:

Ходете пеша, момчета!

Всекидневно ходете пеша!

Ако може - не влизайте

във лимузина.

Ако може - не чакайте

влак.

По паважа вървете,

нагазвайте в глина,

стъпки слагайте в новия сняг.

По земята вървете -

не вземайте лифта.

Тихо слушайте говор горещ...

И обувки купете си

няколко чифта.

И ги скъсайте с бодър вървеж!

Медицината

тук ме подкрепя напълно:

В ранно утро - стани и ходи!..

Предполагам,

така ще живеете дълго.

И след вас ще останат

следи.

Георги Константинов


Взех стихотворенията от страниците на Словото

Няма коментари:

Публикуване на коментар