понеделник, 15 март 2010 г.

Поглед назад.


Пролетта на 1984 е ( даммм, няма такава година...), аз съм първи курс в Техникума по индустриална химия и ме избират в групата, която в подължение на две седмици ще дава почетен караул на Пантеона. Какъв кеф, еххх... Като начало, две седмици без училище. После, за да те изберат, означава, че си представителен, все пак. Униформите и те едни хубави, тъмно сини холандки и сини плисирани поли. Момчетата, са основно от нашия випуск, но има и от по-горните курсове. Момичетата - на кой му пука. Кой не иска да е от ония батковци и какички, които обикалят строги и респектиращи около паметника и които си виждал всеки път, когато майка ти и баща ти те изведат на разходка в морската градина или още по-значимо, отидеш с "булката и младоженеца" да поднесеш цветя.
Караулните групи сме от две момчета и две момичета, редуваме се през час. Отиването до Пантеона става под строй с разводач. Като минаваме пред плочите с имена на загинали маршируваме по-бавно и набиваме крак. Момчетата обикалят горната площадка, като се срещат пред вратата на костницата, обръщат се и тръгват пак. Момичетата сме долу, пред вечния огън, обикаляме Пантеона по същия начин, както момчетата. Когато дойдат посетители, всички заставаме мирно. След това пак тръгваме по краткия си маршрут. Почивките ги караме в стара двуетажна къща, малко над ресторант Хоризонт, точно до зазимените все още стрелбища и въртележки. Докато другите караулят, почиващите слушаме Алфавил и учим брейк.

Няма коментари:

Публикуване на коментар