сряда, 5 май 2010 г.

Дан Браун, Изгубеният символ

/Тази корица повече ми харесва. /

Ако на човек му се чете динамична история "Изгубеният символ" на Браун е точната книга за тази цел, особено ако се пренебрегнат постоянните му напъни да внуши на читателя, как Америка е майката и бащата или поне основния пазач на световната култура. Предполагам, че изсмуква от пръстите си по-голямата част от загадките и решенията, но ми беше интересно да следя разплитането им, а и след "Шестото клеймо" не съм очаквала друго. По едно време имах чувството, че Браун се е цанил за рекламен агент на масонството, столицата си и собствената си страна, но не веднъж надничах в нет-а заради едно и друго, а снощи зарязах домакинските си задължения и най-нагло седнах на компютъра да я дочета. Това е явен признак, че книгата ме е "хванала".
И аз, като Стоян не можах да разбера защо ЦРУ е забъркано в цялата история и най-вече как? Може да не съм чела внимателно, но не ми стана ясно как шефката на службата за сигурност на управлението е придобила онзи лош видеозапис за добрите чичковци масони.

Много бих искала да видя " Меланхолия1" на живо:



6 коментара:

  1. подариха ми я на нова година, прочетох първите 100 страници и я захвърлих. Мотивите за действията на героите са меко казано наивни , дори смешни. Много слаб роман за мен. Е, не че претендирам да съм лит-критик де :) Е, поне не е Даниел Стийл все пак :)

    ОтговорИзтриване
  2. И аз не претендирам :) И си напълно прав. Когато, обаче имаш 9 часа работен ден и работа да запълниш 4-5 от тях, Браун не ти се вижда чак толкова лош. Рядко оставям книга недочетена и съм много любопитна. Освен всичко "Изгубеният символ" явно ме хвана в подходящ момент.
    Май, нещо взех да се оправдавам :) Отивам да те чета.
    П.П.За пореден път, добре, че я има Моята библиотека.

    ОтговорИзтриване
  3. Два пъти опитвах с негова книга, но не се получава. Много е "тежък" за мен, аз обичам разтоварващи книги, затова него трудно го чета. Определено не ми стана любим автор :)

    ОтговорИзтриване
  4. Зависи от настроението:) Толкова е несериозен, че за мен е съвсем разтоварващ.

    ОтговорИзтриване
  5. аз не отричам разказваческите му способности, за трилър е забавно четиво (но не е мой тип) :)
    Видях ревюто ти за Филип Фармър и кн.1 от "Речен свят" - това определено е мой тип книга :)

    ОтговорИзтриване
  6. Още една точка, значи в списъка " за" прочитане на останалата част от поредицата.
    Аз, като че ли преоткривам фантастиката в последно време.

    ОтговорИзтриване