сряда, 21 април 2010 г.

Приказки без край

Да, нямам предвид творбата на Михаел Енде. В този пост имам за цел да говоря за магията на книгите и за това как те ни въвличат в прекрасния свят на нашите фантазии. Майка ми винаги казва, че не чета достатъчно. Поради тази причина в последните няколко месеца не съм оставала без книга в ръце. Преминавайки от едно произведение на следващо, се впускам в увлекателни истории за вампири, дракони, за любовта между двама души и какви ли не още събития. Когато отворя книгата и помириша страниците й, в момента, в който се зачета, потъвам в един неописуем свят, където избягвам от реалността. Готова съм да остана там завинаги заедно с героите, с които историята ме запознава.

Ето и първата книга, от тези, които наскоро приключих.

Джейн Еър- Шарлот Бронте

Отне ми доста време да я привърша. В началото не вървеше гладко. Може би не бях настроена за нея. Все пак си казах, че трябва да прочета тази класика, независимо дали на края тя ще ми хареса или не. Не останах разочарована. Описанието на чистата любов, която главната героиня Джейн изпитваше към своя мистър Рочестър, ме накара да се чувствам влюбена до уши. Всяко прекрасно чувство, пеперудите в стомаха й, сълзите от радост и тъга в очите, аз изпитвах всичко това заедно с нея. Когато Джейн разказваше за своето тъжно детство, прекарано заедно с нейната вуйна мисиз Рийд, мислех колко ужасно може да бъде да загубиш семейството си. Единствените роднини, които тя има, не могат да оценят откритата й личност. Когато по- късно тя е изпратена в интерната Лоуд, открива, че макар и труден, живота не винаги е сив. Романът на Шарлот Бронте разказва за трудния живот на една невероятна личност, която от момиче, нямащо почти нищо, се превръща в заможна жена, намерила любовта на живота си.



















Следват първите две книги от поредицата Истинска кръв.

Манията започна, когато с майка ми открихме TRUE BLOOD на HBO. Бяхме запленени от сериала, изпълнен с вампири, секс, кръв и псувни. Нещо абсолютно по наш вкус. Още в началните надписи се казва, че е по поредицата книги на Шарлейн Харис наречени "Мистериите на южните вампири". Потърсих книгите в няколко книжарници и ги открихме само на английски. Когато един ден, малко преди Коледа, тъкмо си мислех, че денят ми е бил изключително скучен, приятелката ми се обади и каза, че смята да ми подари не коя да е книга, а именно "Мъртви преди мрак" (първата от поредицата). Бях изключително развълнувана. И така, в момента, в който я получих, не можех да я оставя. Прочетох я за няколко дни.По същия начин бях и с втората: чаках с нетърпение да излезе, купих си я веднага, когато я видях и не я оставих, докато не я привърших. Страстта в книгата е толкова много, че на моменти имах нужда да спирам и да подишам дълбоко. Премеждията, през които главната героиня Суки преминава, определено и струваха няколко счупени кости и разминавания на косъм със смъртта. Но пък всичко това беше заплатено с любовта на прекрасния вампир Бил Комптън, луд по нея от момента, в който я зърва. И така историята продължава да се развива във втората книга, прекарвайки нашите двама влюбени през още доста неприятности. С нетърпение очаквам следвашите книги. Както и следващите сезони на сериала.





Последната книга, която прочетох, беше Ерагон (подарък от Онзи- който- не- бива- да- се- назовава). Сега съм изключително благодарна за подаръка. Точно тази книгаме подтикна да напиша поста. В секундата, в която прочетох първите няколко думи знаех, че ще се влюбя в нея и не сгреших. Бях толкова вглабена в историята за необикновеното фермерско момче Ерагон, което намира драконово яйце. Не можех да се отделя дори за момент от младежа и Сапфира, красивият син дракон, който израства заедно със своят ездач и се превръща в могъщо същество. През цялото време не просто се намирах в книгата. Историята беше моят живот. Яздех заедно с Ерагон вярната му Сапфира, биех се рамо до рамо с него срещу ургалите и Сянката Дурза. Беше прекрасно преживяване, на което се наслаждавах дори и в някои от часовете ми в училище. Нямам търпение да си закупя следващата част и да разбера как продължават приключенията на младия ездач на дракони.



Еми, това е. За сега.

Когато поредната история привърши, макар че за момент оставам с чувство на празнина, нямам търпение да премина към следващата. Надявам се и с другите да е така, тъй като усещането е неповторимо.

5 коментара:

  1. Ето я Лора, отново. Авторките в този блог вече сме две.:) А форматирането е гадна работа.

    ОтговорИзтриване
  2. Ае стига бе! Чак към края се усетих, че това е Лора а не Ренета!То вярно, че е сутрин, предкафено време, ама приликата е поразителна и е нормално да се пообърка човек.Лорче, много се радвам, че си открила прекрасния свят на приказките, веднъж влезеш ли няма излизане, хубаво е нали :-)))).Поздравления за увлекателния начин, по който описваш преживяното там /чини ми се по писателска дарба ще надминеш майка си :-)/ и поздравления за майката, която е успяла да го покаже на дъщеря си. / Жаклин, щото не знам как да съм неанонимна инък :-))/

    ОтговорИзтриване
  3. Браво ма! Как можа да допуснеш, че чак сега съм прочела "Джейн Еър"? Не, шегувам се. Много добре ми се представя детето, как няма да се объркаш.А на теб благодаря за хубавия коментар!

    ОтговорИзтриване
  4. хихи, аз се усетих в момента, в който не можах да си представя катрин с нейната майка да се кефят на псувните и секса в истинската кръв :D иначе само по стила е трудничко. поздравления и от мен!


    тая част на комента може да я изтриеш - вглЪбена

    ОтговорИзтриване
  5. Еми..не мога да я изтрия, ама да не ти дреме.

    ОтговорИзтриване