събота, 31 юли 2010 г.
петък, 30 юли 2010 г.
Има книги,
Втората книжка за Тифани Болежкова, A Hat Full of Sky, не прави никакво изключение от написаното по-горе. С нея и да искам нямаше как да направя грешката, която направих с "Добри поличби", като я четох почти месец. Никога не съм проточвала историите за света на диска на Пратчет, те просто не ти го позволяват. Понякога ме обсебват до такава степен, че имам усещането, че променят заобикалящата ме среда. Дори и когато не ги чета, действието и картините остават някъде, като фон в ума ми, като малка прожекционна стена в главата ми, където се въртят непрестанно.
Най-трудното е да избирам цитати. С огромни усилия и внимавайки да не повтарям Стоян подбрах тези:
"Водата пред очите и не беше бавна и кротка. Беше вертикална.
Реката се извисяваше накъм тъмно-синьото небе, чак до ранните звезди. Прътът я последва.
Тифани се наведе назад и изпищя. И продължи да пищи докато метлата набираше нагоре по водопада. Тя и преди знаеше думата, естествено, обаче думата не беше толкова голяма, толкова мокра и, най-вече, не беше толкова шумна."
"Ходила ли си някога на цирк?
- Веднъж, - спомни Тифани - Не беше особено забавно. Нещата, които твърде много се стараят да са забавни, често не са. Имаше един прояден от молци лъв практически без зъби, въжеиграч, който не се качи на повече от няколко стъпки над земята, хвърляч на ножове, който метна сума ти ножове по една възрастна жена в розово трико на един голям въртящ се дървен диск и нито веднъж не я улучи. Единственото истинско забавление беше чак след представлението, когато една кола прегази един клоун."
"Козата е беля работа ако човек е свикнал с овце, защото козата е овца с мозък."
" - Уили! Голем Йън! Бърже насам! Он нече да сръбне! Мислим си дека ми е умрел!
- Ей, не е туй време за люта пиячка, - рече Роб Секигоопрай - На сърце ми е тежко, жено.
- Бърже де! - извика в дупката Джейни - ... Он е умрел и па ми говори!...
- Оле, Големио Човек е умрел! - изхлипа той - Олеле, вай-вай-вай...
- Оти не си затвориш плювалнико бе циврило ниедно! - стана и се развика Роб Секигоопрай - Не съм умрел! Я тук се канех да имам момент на екзистенцялно кахърение, сфатуеш ли? Кривънци, прилича ли да не мой чиляко да сеща мразовитите ветрове на Съдбата да веят у чатала му без сульо и пульо да му викат че бил умрел, а?"
"- О, не, - г-ца Здравомислова изглеждаше искрено шокирана - Не може да не помагаш на хората само защото са тъпи, неблагодарни или просто противни. Всички в този край са бедни. Ако аз не им помагам, кой тогава?"
"Няма начин да става както трябваше. Важно е само, каквото става и какво правим ние."
"Да знаеш разни неща си е магия, ако другите не ги знаят."
"Роб Секигоопрай се върна последван от... ами от всички.
- Мое да не моеш да умреш, - провикна се той - Ма ние че те накараме да сакаш, да беше могъл!"
"Да се научиш, как да не правиш неща, е също толкова трудно, колкото и да се научиш, как да ги правиш. А може и по-трудно да е. В света щеше да има бая повече жаби, ако аз не се бях научила, как да не превръщам хора в тях. А и големи розови балони също."
"Не може да кажеш: „Вината не беше моя”. Не може да кажеш: „Това не ми влиза в отговорностите”.
Може да кажеш: „Сега ще се оправя с това”.
Няма нужда да го искаш. Но трябва да го свършиш."
Казах, че беше трудно, нали.
Неведоми са пътищата...
Така, докато преследвах една или друга нишка в глобалното виртуално пространство, вчера попаднах на това в "библиотеката". Изчетох го бързо, почти по диагонал и веднага се прехвърлих в блога на издателска къща "Лик".
След минути, вече водех кореспонденция с издателството за инициативата им "Имаш ли блог?", в която идеата е да направят блогърстващите свои рецензенти. Най-хубавото е, че те осигуряват литературата, а от блогера насреща се очаква да прочете и напише. Книгата остава за читателя! По-хубаво то това, не знам. Получаваш книга по свой избор, от издаваните от ЛИК и правиш нещо, което и без това правиш - да лееш думи и мъдрости в блога си.
Аз вече очаквам Светът на исляма, т. 1 на Ибрахим Карахасан-Чънар, а за всеки, който иска да се забърка в това: http://liikk.wordpress.com/2010/06/30/blogs/
П.П.Повечето от заглавията им са далеч от нещата, които чета. Приемам го, като предизвикателство и възможност да открия нещо ново и в момента доволно потривам ръце.
365 песни за 365 дни
Не, не чукам никъде. Най-малко на райските врати. Поредната серия от Big Love завърши с нея и си спомних колко я харесвам.
Momma take this badge off of me
I can't use it anymore
It's getting dark, too dark to see
Feel I'm knockin' on heaven's door
Knock knock knockin' on heaven's door
Knock knock knockin' on heaven's door
Knock knock knockin' on heaven's door
Knock knock knockin' on heaven's door
Momma put my guns in the ground
I can't shoot them anymore
That long black cloud is coming down
I Feel like I'm knockin' on heaven's door
Knock knock knockin' on heaven's door
Knock knock knockin' on heaven's door
Knock knock knockin' on heaven's door
Knock knock knockin' on heaven's door
четвъртък, 29 юли 2010 г.
Минутката на водещия
"еми то щото само с акъл ни става ма
требе и дупе
или първо дупии и после акъл да обясни , чи сичко си му е наред на дупиту"
365 песни за 365 дни
Казвала съм не веднъж, колко го харесвам. При заобикалящ фон от румънци, Лейди Гага и Бионсе започвам да го харесвам още повече.
Не мисля, че има нужда да пиша чий е текста.
Give me back my broken night
my mirrored room, my secret life
it's lonely here,
there's no one left to torture
Give me absolute control
over every other living soul
And lie beside me, baby,
that's an order!
Give me crack and anal sex
Take the only tree that's left
stuff it up the hole
in your culture
Give me back the Berlin wall
give me Stalin and St Paul
I've seen the future, brother:
it is murder.
Things are going to slide, slide in all directions
Won't be nothing
Nothing you can measure anymore
The blizzard, the blizzard of the world
has crossed the threshold
and it has overturned
the order of the soul
When they said REPENT REPENT
I wonder what they meant
When they said REPENT REPENT
I wonder what they meant
When they said REPENT REPENT
I wonder what they meant.
You don't know me from the wind
you never will, you never did
I was the little jew
who wrote the Bible
I've seen the nations rise and fall
I've heard their stories, heard them all
but love's the only engine of survival
Your servant here, he has been told
to say it clear, to say it cold:
It's over, it ain't going
any further
And now the wheels of heaven stop
you feel the devil's RIDING crop
Get ready for the future:
it is murder.
Things are going to slide ...
There'll be the breaking of the ancient
western code
Your private life will suddenly explode
There'll be phantoms
There'll be fires on the road
and a white man dancing
You'll see a woman
hanging upside down
her features covered by her fallen gown
and all the lousy little poets
coming round
tryin' to sound like Charlie Manson
and the white man dancin'.
Give me back the Berlin wall
Give me Stalin and St Paul
Give me Christ
or give me Hiroshima
Destroy another fetus now
We don't like children anyhow
I've seen the future, baby:
it is murder.
Things are going to slide ...
When they said REPENT REPENT ...
Минутката на водещия
"...тва да одим да са бийм с вятърните мелници пак е мъжка идея секи случай , никоя уважаваща себе си жена нема хукни да прави таквиз безсмислици..."
"...щото обикновенно жените си имат достатъчно смислена работа"
сряда, 28 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
Songwriters: Bedingfield, Natasha Anne; Frampton, Andrew Marcus; Wilkins, Wayne
My skin is like a map, of where my heart has been
And I can't hide the marks, but it's not a negative thing
So I let down my guard, drop my defenses, down by my clothes
I'm learning to fall, with no safety net, to cushion the blow
I bruise easily, so be gentle when you handle me
There's a mark you leave, like a love heart carved on a tree
I bruise easily, can't scratch the surface without moving me
Underneath
I bruise easily, I bruise easily
I've found your fingerprints on a glass of wine
Do you know you're leaving them all over this heart of mine, too
But if I never take this leap of faith, I'll never know
So I'm learning to fall with no safety net to cushion the blow
I bruise easily, so be gentle when you handle me
There's a mark you leave, like a love heart carved on a tree
I bruise easily, can't scratch the surface without moving me
Underneath
I bruise easily, I bruise easily
Anyone who
Can touch you
Can hurt you
Or heal you.
Anyone who
Can reach you
Can love you
Or leave you...
So be gentle
So be gentle
So be gentle
So be gentle
I bruise easily, so be gentle when you handle me
There's a mark you leave, like a love heart carved on a tree
I bruise easily, can't scratch the surface without moving me
Underneath
I bruise easily,
I bruise easily, so be gentle when you handle me
There's a mark you leave, like a love heart carved on a tree
I bruise easily, can't scratch the surface without moving me
Underneath
I bruise easily, I bruise easily
I bruise easily
I bruise easily
Минутката на водещия
вторник, 27 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
Не съм слушала и една друга тяхна песен. Не ми и трябва, тази е най-великата за всички времена!
"You can check-out any time you like,
But you can never leave!"
Songwriters: Felder, Don;Henley, Don;Frey, Glenn Lewis
On a dark desert highway, cool wind in my hair
Warm smell of colitas, rising up through the air
Up ahead in the distance, I saw shimmering light
My head grew heavy and my sight grew dim
I had to stop for the night
There she stood in the doorway;
I heard the mission bell
And I was thinking to myself,
'This could be Heaven or this could be Hell'
Then she lit up a candle and she showed me the way
There were voices down the corridor,
I thought I heard them say...
Welcome to the Hotel California
Such a lovely place (Such a lovely place)
Such a lovely face
Plenty of room at the Hotel California
Any time of year (Any time of year)
You can find it here
Her mind is Tiffany-twisted, she got the Mercedes bends
She got a lot of pretty, pretty boys she calls friends
How they dance in the courtyard, sweet summer sweat.
Some dance to remember, some dance to forget
So I called up the Captain,
'Please bring me my wine'
He said, 'We haven't had that spirit here since nineteen sixty nine'
And still those voices are calling from far away,
Wake you up in the middle of the night
Just to hear them say...
Welcome to the Hotel California
Such a lovely place (Such a lovely place)
Such a lovely face
They livin' it up at the Hotel California
What a nice surprise (what a nice surprise)
Bring your alibis
Mirrors on the ceiling,
The pink champagne on ice
And she said 'We are all just prisoners here, of our own device'
And in the master's chambers,
They gathered for the feast
They stab it with their steely knives,
But they just can't kill the beast
Last thing I remember, I was
Running for the door
I had to find the passage back
To the place I was before
'Relax,' said the night man,
'We are programmed to receive.
You can check-out any time you like,
But you can never leave!'
понеделник, 26 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
Вчера HARD ECCENTRIK - ът ме подсети за Даяна Крал. Днес една от най-стилните сред блогерките ме подсети за една от най-ексцентричните сред певиците, която съм имала щастието да слушам на живо.
Songwriters: Murphy, Roisin; Cato, Andy
I think we waited
Long enough, baby
You know me
Only too well
I just thought someway I have to match you
So don't be defensive
No, no, don't try to pretend to
Look surprised
Have you ever known me
Bit too shy to jump in
But when it comes to you
I can't win
'Cause you know me better than I know myself
You know me better than I know myself
You know me the best
You know me better than I know myself
You know what to expect
Understand it
Nobody understands you
The way that I can
Let's see this thing through
One thing remaining
Things will never be the same again
After tonight
So let's get down to it
This thing is getting stronger and stronger
When you did take it further
I can't wait no longer of waiting my turn
I've waited in line
How long have I known you
Not in all this time been untrue
I think i'm rolling free
Let me see this through
You know me better than I know myself
You know me better than I know myself
You know me the best
You know me better than I know myself
You know what to expect
You know me better than I know myself
You know me the best
You know me better than I know myself
How many years can we keep going on this way
(i believe)
Too afraid to ??? And stay
Though I believe the friendship can survive
(i believe)
Maybe it won't if we do or we don't
You know me better than I know myself
You know me the best
You know me better than I know myself
You know what to expect
You know me better than I know myself
You know me the best
You know me better than I know myself
You know what to expect
You know me better than I know myself
You know me better than I know myself
You know me better than I know myself
You know me better than I know myself
You know what to expect
неделя, 25 юли 2010 г.
В едни далечени времена
Всеки четвъртък, помня много добре по една от телевизиите им имаше вечер на ужасите. Като една абсолютна любопитка аз се настанявах пред огромния телевизор, за да гледам филми, без въобще да имам и бегла престава за какво иде реч, докато дядо ми си допиваше ракията с роднините в съседната стая. Излъчваха стари класики, а шапката на предаването беше последната сцена от Carrie по Стивън Кинг.
Първият път, когато гледах това, края на сцената, се разпищях заедно с героинята. Дядо ми, братята му и синовете им влетяха при мен учудени и неразбиращи, какво е предизвикало писъците. След кратко обяснение, изумена и развълнувана открих, че има цял един нов свят. Свят на книги и филми, пълни с плашещи и много интересни неща. От тогава датира непресъхващата ми любов към Стивън Кинг и всички негови колеги, които правят "страшните" книги и филми.
Освен, че с радост се връщам към ония дни, изписах всичко това за да стигна до следващата класация на
Най - любимите ми 5 филмa за вампири.
Номер 1. Изненада, не е Здрач. From Dusk Till Dawn е!
Това е най-любимия ми изпълнен със запомнящи се моменти, страхотна музика и кастинг филм. На Tarantino му ляга, като ръкавица ролята на сексуален маниак убиец, Harvey Keitel е железен, като изгубилия вярата си свещенник, който се надява Господ да не е изгубил вяра в него, та да може отново да освещава водата. George Clooney, ами той е George Clooney и при това е татуиран с черни пламъци от врата та до пръстите на ръката, а Salma Hayek е най- сексапилното и неустоимо парче сред вампирките.
В този филм, почти всеки кадър ми е любим / не съм очаквала, че на света има толкова голямо разнообразие от ...котенца/, но най-любимa ми е репликата на поредната гореща мацка в бара:" Dinner is servt!" точно преди да се превърне в гадна кръвопиеща вампирка.
Номер 2. Dracula на Bram Stoker. Режисьор е Coppola, дори само това е достатъчно. Gary Oldman е толкова магнетичен Дракула, че направо ти се иска да му поднесеш врата си и да споделиш с него вечния му живот. До последно не можах да разбера защо са и на Уинона Киану у Господ, щом ще може да има него.Sir Anthony Hopkins е великолепен, както винаги, нищо, че друг е любимият ми Ван Хелзинг. Тръпки ме побиват, когато Дракула ходи по отвесните стени на замъка си. Подобни сцени винаги ме кефят.
Стара, черно бяла версия на филма гледах точно в Скопие. При онова гостуване с, което започнах. И понеже не знаех историята, /не знаех много неща/ разпитвах един от по-големите ми братовчеди, който след писъците ми беше компания и охрана в ония вечери. Помня много добре лаконичният му отговор след края на филма: Какво, какво ...и го завзеха светот вампирите!
Номер 3. В Salem's Lot (2004) вампирите не успяват да го завземат светот. За съжаление не съм гледала първата версия на филма. Кой казва, че за филми на ужасите е нужна червена боя? Първо четох книгата, след време гледах и филма. И двата пъти завита с одеало до носа и готова всеки момент да се завия през глава и да се скрия от страшното. Голяма тръпка! Филма следва историята в новелата много от близко. Най добрия начин да пресъздадеш на екрана книга на Стивън Кинг е да не се отклоняваш много от текста. Кинг знае как да играе по нервите на читателя.
Любимият ми момент - свещенникът /James Cromwell/, който макар, че се моли, знае, че вярата му не е достатъчно силна и малко по-малко се предава на страха. Всеки път искам нещата да се развият по-обратния начин, но не става.
Номер 4. Тук вероятно няма никаква изненада - Interview with the Vampire.
Прелестен, прелестен Brad Pitt, който засенчва в очите ми и Cruise и Slater и даже мрачния и дългокос Antonio Banderas. Те вероятно правят много по-добри роли от него, но аз съм сляпа, когато става дума за Лиу. Най-равностойна по омая му е малката Клаудия - Kirsten Dunst. Всяка сцена от филма е като самостоятелна картина. Няма да забравя Клаудия и жената, която тя беше избрала за своя майка, двете прекрасни, едната в синьо, другата в зелено и изпепеляващото ги съвсем буквално слънце.
Последен, номер 5 е най-привлекателния и сексапилен Van Helsing. Казвала съм вече, колко много Hugh Jackman се харесва у нас. Kate Beckinsale също не е никак за пренебрегване. Най-любим персонаж, обаче ми е Carl - David Wenham. Всички други са толкова ангажирани да убиват лошия Дракула или да умират, че не им остава време за забавни реплики и всичките са дадени на помощника на професир Хелсинг. Харесват ми и невестите на Дракула, както и акцентът, който всички румънци имаха.
Както се вижда, сагата за добрите вампири не е в списъка ми. Колкото и да съм пристрастна и пристрастена към поредицата, Стефани Майер може да ме извинява, но Здрач не е вампирска история. Не и когато вампирите си набавят кръв от дадена при кръводаряване. На вампирите не им прилича да са добри. Харесвам ги точно защото не са.
365 песни за 365 дни
Songwriters: Billy Joel
Don't go changing, to try and please me,
You never let me down before,
Don't imagine, you're too familiar,
And I don't see you anymore.
I would not leave you, in times of trouble,
We never could have come this far,
I took the good times, I'll take the bad times,
I'll take you just the way you are.
Don't go trying, some new fashion,
Don't change the colour of your hair,
You always have my, unspoken passion,
Although I might not seem to care.
I don't want clever, conversation,
I never want to work that hard,
I just want someone, that I can talk to,
I want you just the way you are.
I need to know that you will always be
The same old someone that I knew,
What will it take till you believe in me,
The way that I believe in you?
I said I love you, and that's forever,
And this I promise from the heart,
I couldn't love you, any better,
I love you just the way you are.
I don't want clever, conversation,
I never want to work that hard,
I just want someone, that I can talk to,
I want you just the way you are.
събота, 24 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
Една от най-дълго търсените от мен песни. Когато я чух за първи път не знаех нито кой я изпълнява, нито как се казва. Отне ми няколко часа ровене в нета.
Songwriters: Afanasieff, Walter; Hayes, Darren Stanley
When moonlight crawls along the street
Chasing away the summer heat
Footsteps outside somewhere below
The world revolves I let it go
We build our church above this street
We practice love between these sheets
The candy sweetness scent of you
It bathes my skin I'm stained by you
And all I have to do is hold you
There's a racing in my heart
I am barely touching you
[Chorus]
Turn the lights down low
Take it off
Let me show
My love for you
Insatiable
Turn me on
Never stop
Wanna taste every drop
My love for you
Insatiable
The moonlight plays upon your skin
A kiss that lingers takes me in
I fall asleep inside of you
There are no words
There's only truth
Breathe in Breathe out
There is no sound
We move together up and down
We levitate our bodies soar
Our feet don't even touch the floor
And nobody knows you like I do
The world doesn't understand
But I grow stronger in your hands
[Chorus]
Turn the lights down low
Take it off
Let me show
My love for you
Insatiable
Turn me on
Never stop
Wanna taste every drop
My love for you
Insatiable
Turn the lights down low
Take it off
Let me show
My love for you
Insatiable
Turn me on
Never stop
Wanna taste every drop
My love for you
Insatiable
We never sleep we're always holdin' hands
Kissin' for hours talkin' makin' plans
I feel like a better man
Just being in the same room
We never sleep there's just so much to do
Too much to say
Can't close my eyes when I'm with you
Insatiable the way I'm loving you
[Chorus]
Turn the lights down low
Take it off
Let me show
My love for you
Insatiable
Turn me on
Never stop
Wanna taste every drop
My love for you
Insatiable
Turn the lights down low
Take it off
Let me show
My love for you
Insatiable
Turn me on
Never stop
Wanna taste every drop
My love for you
Insatiable
И аз съм вече работещо момиче!! :)
- сутрин ставам в 5 часа и се приготвям, излизам в 5:30 и отивам на мястото, от което ме взима буса на хотела;
- когато пристигнем там, всички се размазваме на някой стол в ресторанта докато се посъбудим;
- към 6:30 отиваме и се преобличаме в работните си дрехи, след което аз започвам да нареждам хляба за закуската;
- закуската, обядът и вечерята са на шведска маса; нашата работа (на сервитьорите) е да отсервираме масите и да ги зареждаме отново с чисти покривки и прибори;
- закуската продължава два часа и половина, след нея оправяме ресторанта и чак тогава ние отиваме да закусим;
- имаме почивка до обадя, която прекарваме в сгъване на салфетки; винаги има по един сервитьор отиващ на бара на басейна, където нашите мили гости продължават да ядат като за последно;
- обядът продължава два часа, като той е най- тежък; обикновено тогава има новодошли в хотела, които като видят колко много храна предлагаме решават, че трябва да ядат до пръсване, цапайки всичко около себе си;
- след обед отново сгъваме салфетки и оправяме ресторанта и кухнята (тази част от нея, в която влизаме ние) и през цялото време прескачаме отзад за по едно кафе;
- и стигаме до вечерята, продължаваща цели три часа, но преминава малко по- леко;
- накрая, около 9:30, когато сме приключили с всички задължения, малко по малко, един по един отиваме да се преоблечем;
- качваме се в буса и в 10 часа тръгваме от Златни пясъци, прибирайки се благополучно към 10:30 часа;
И ето го на, моя работен ден. Работя на смени 2 работни/ 2 почивни дни. Пак да повторя, харесва ми, без значение, че е толкова изморително и натоварващо. Радвам се, че успях да намеря време да напиша и споделя радостта си.
петък, 23 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
Oбичам да съм " на чисто", а и без това всички си плащаме, все някога.
Songwriters: Kafi, Lamenga; Reinagle, Damon Jared; Newkirk, Anastacia; Lawson, Greg
You can say what you want about me
Wanna do what you want to me
But you can not stop me
I've been knocked down
It's a crazy town
Even got a punch in the face in LA
Ain't nothing in the world that you keep
me from doing what I wanna do
'Cause I'm too proud, I'm too strong
Life by the code that you gotta move on
Feel excited for yourself
and got nobody no way
so I...
(Held my head high)
Knew I (Knew I survive)
Well I made it (I made it)
I don't hate it (Don't hate it)
That's just the way it goes
Yeah
I done made it through
Stand on my own two
I paid my dues, yeah
Tried to hold me down
You can't stop me now
I paid my dues
[Spoken:]
So straight back on
You cannot stop me
I paid my dues
Now I'm still trusted every day
people try to mess with Anastacia
gotta nothing in common
cause I handle mine
and I thought I better let you know
I'm no punk I can't get down
I don't give a damn about abuse around
that was just fine 'til now
So I...
(Held my head high)
Knew I (Knew I survive)
Well I made it (I made it)
Oahh (Don't hate it)
That's just the way it goes
Yeah
I done made it through
Stand on my own two
I paid my dues
Yeah yeah
Tried to hold me down
you can't stop me now
I paid my dues, yeah
yeah yeah yeah
Took so long to get me here (here)
But I won't live in fear (fear)
You try to steal my shine (shine)
But first they wanna build you up (up)
Then they tear you down (down)
It's a struggle, you try to bubble
so I...
(Held my head high)
Knew I (Knew I survive)
Oahh (I made it)
(Don't hate it)
Said that's - just - the - wayyyyy
(I done made it through)
(Stand on my own two)
I said I paid my, I paid my dues
Yeahhhhh
(Tried to hold me down)
But you can't stop me now (you can't stop me now)
(I paid my dues) I paid my, paid my dues
(I done made it through) oahhh
(Stand on my own two) oh
(I paid my dues) I paid my, I paid my dues
yeahh (Tried to hold me down)
But you can't stop me now (you can't stop me now)
(I paid my dues) I paid my dues
четвъртък, 22 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
Онзи ден Георги каза: " Ако преди време някой ми беше казъл, че Масив Атак ще дойдат в България, нямаше да му повярвам. Ако ми беше казъл, че ще дойдат и аз няма да ги гледам - съвсем."
Songwriters: Schwartz, Matt; Del Naja, Robert; Marshall, Grant Lee; Sara Jay; Vowles, Andrew
Shame, such a shame
I think I kind of lost myself again
Day, yesterday
Really should be leaving but I stay
Say, say my name
I need a little love to ease the pain
I need a little love to ease the pain
It's easy to remember when it came
'Cause it feels like I've been
I've been here before
You are not my savior
But I still don't go
Feels like something
That I've done before
I could fake it
But I still want more
Fade, made to fade
Passion's overrated anyway
Say, say my name
I need a little love to ease the pain
I need a little love to ease the pain
It's easy to remember when it came
'Cause it feels like I've been
I've been here before
You are not my savior
But I still don't go, oh
I feel live something
That I've done before
I could fake it
But I still want more, oh.
сряда, 21 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
Where do I go, when part of me is dying?
Somewhere they're baking new bread
There's peace in my life.
I'll be the rain, and you'll be heaven crying
And my eyes will be filled with flowers
Upon the snowfields of white.
And we will learn to walk together
Oh hand in hand, we'll walk together
Domenica.
Waiting for you, I'll drink a glass of wine
My heart will explode again
And we'll be larger than life
Time in the distance, will bring me to your side
From high up in heaven, diamante
We'll see peace with our eyes.
We'll see them walking, the brides and soldiers
Dancing the dark, they melt together
Against the twilight
And all together we'll lift our voices
Singing the time, to play at soldiers
is gone forever
Domenica.
Fai piano i bimbi grandi non piangono
Fai piano i bimbi grandi non piangono
Fai piano i bimbi grandi non piangono
We'll see them walking, the brides and soldiers
Dancing the dark, they melt together
Against the twilight
And all together we'll lift our voices
Singing the time, to play at soldiers
is gone forever
Domenica.
Току що приключих "Добри поличби".
Впечатленията ми, очаквах повече Пратчет, а сякаш получих повече Геймън. Не, че имам нещо против Геймън, даже обратното. Преди време така болезнено се влюбих в "Никога, никъде, никой", че няколко дни, след като я свърших бях в абстиненция. Този път обаче, Пратчет силно ми беше залипсвал и с желанието си да чета него, донакъде развалих преживяването си с тандема. Заради грешните очаквания, безобразното разпъване на четенето във времето, двете взети заедно, неподходящият момент или защото просто не е моята книга " Добри поличби" ми се стори някак прекалено лека.
Иначе, заплетена история разбира се има. Грешки при изпълнение на служебните задължения и специфични пристрастия, също. За пореден път на карта са поставени бъднините на човечеството, а картата се оказва синът на сатаната, който е неочаквано човешки и прави неочаквано мъдър за човек избор. Покрай него има вихрушка от вещици и унищожителите им, ангели и демони и разбира се вярна група приятели. За кратко се появява дори СМЪРТ. С шлем и на мотор.
Цитати си намерих, но никой от тях не може да се мери със споменатия преди няколко дни.
"Общо взето, всеки имаше работа да върши и просто си я вършеше. А от друга страна, имаше и такива като Лигур и Хастур, дето гадорията ги изпълваше с такава мрачна наслада, че можеше и с човеци да ги сбъркаш."
"Лондонската пътна система е много стотин пъти посложна, отколкото някой си представя. Това няма нищо общо с влиянията, демонични или ангелски. Повече е свързано с географията, историята и архитектурата. В по-голямата си част то е от полза на хората, макар че те никога не биха го повярвали."
Планирам да се реванширам на Геймън със "Звевзден прах", този път на хартия и в оптималния за четене на книга период от време, а глада си по Пратчет вече задоволявам с A Hat Full of Sky /дълбок поклон към de Cyrvool/. Тук времето за прочитане не е от значение и се определя само от броя на "всяка свободна минута", а четенето от компютъра въобще не е фактор защото удоволствието е гарантирано.
вторник, 20 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
Бих го "джойн"- нала тоя финландец в много неща. А и песента чудесно се вързва с мрачно-вампирското ми настроение.
Songwriters: Valo, Ville Hermanni
Baby join me in death
Baby join me in death
Baby join me in death
We are so young
our lives have just begun
but already we're considering
escape from this world
and we've waited for so long
for this moment to come
we're so anxious to be together
together in death
Won't you die tonight for love
Baby join me in death
Won't you die
Baby join me in death
Won't you die tonight for love
Baby join me in death
This world is a cruel place
and we're here only to lose
so before life tears us apart let
death bless me with you
Won't you die tonight for love
Baby join me in death
Won't you die
Baby join me in death
Won't you die tonight for love
Baby join me in death
this life ain't worth living
this life ain't worth living
this life ain't worth living
this life ain't worth living
Won't you die tonight for love
Baby join me in death
Won't you die
Baby join me in death
Won't you die tonight for love
Baby join me in death
Baby join me in death
понеделник, 19 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
"Ценните и деликатни неща имат нужда от специална грижа...."
Songwriters: Gore, Martin Lee
Precious and fragile things
Need special handling
My God what have we done to You?
We always try to share
The tenderest of care
Now look what we have put You through...
Things get damaged
Things get broken
I thought we'd manage
But words left unspoken
Left us so brittle
There was so little left to give
Angels with silver wings
Shouldn't know suffering
I wish I could take the pain for You
If God has a master plan
That only He understands
I hope it's Your eyes He's seeing through
Things get damaged
Things get broken
I thought we'd manage
But words left unspoken
Left us so brittle
There was so little left to give
I pray You learn to trust
Have faith in both of us
And keep room in Your heart for two
Things get damaged
Things get broken
I thought we'd manage
But words left unspoken
Left us so brittle
There was so little left to give
неделя, 18 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
Има песни, за които не мога да кажа, защо ми харесват. Обикновенно са най-любимите ми. Някой тон, тембъра на певеца, мотив, който се появява и сърцето ми се свива в една безпричинна меланхолия. Сякаш съм пропуснала нещо важно и голямо и то никога няма да се върне. Сякаш съм забравила да търся важното.
Songwriters: Rea, Chris
My world is miles of endless roads
That leaves a trail of broken dreams
Where have you been
I hear you say?
I will meet you at the Blue Cafe
Because, this is where the one who knows
Meets the one who does not care
The cards of fate
The older shows
To the younger one, who dares to take
The chance of no return
Where have you been?
Where are you going to?
I want to know what is new
I want to go with you
What have you seen?
What do you know that is new?
Where are you going to?
Because I want to go with you
So meet me down at the Blue Cafe
The cost is great, the price is high
Take all you know, and say goodbye
Your innocence, inexperience
Mean nothing now
Because, this is where the one who knows
Meets the one that does not care
Where have you been?
I hear you say
I'll meet you at the Blue Cafe
So meet me at the Blue Cafe
събота, 17 юли 2010 г.
петък, 16 юли 2010 г.
Моята класация на десетте женски филма.
Понеже не помня хронологията на гледането им, а и не мога да ги подредя по значимост цифрички няма да има.
Започвам както ми падне.
Todo sombre mi madre на Алмодовар. Не зная има ли смисъл да го коментирам. Уби ме нежно, този филм. Умрах няколко пъти, докато го гледах и после пак се родих.
Любимият ми момент, Antonia San Juan - в ролата на травестита Agrado, обаснява, колко е истинска изреждайки цената на костюмът си Шанел, на силиконовите инпланти и други леки и не толкова корекции по себе си и обобщава: " Човек е толкова истински, колкото по-близо е до мечтите си!"*
The House of the Spirits по новелата на Исабел Алиенде с обожаваните Meryl Streep и Glenn Close. Клара и Ферула, русата и тъмната, младата и по-възрастната, сексуалната и аскетичната близки, свързани и духовни, както само жени могат да бъдат!
Fried Green Tomatoes, да изреждам ли? Великолепни, незабравими героини на Kathy Bates, Mary-Louise Parker/още от тогава я харесвам разюзданата майка - наркодилър, на нея винаги може да се разчита, че ще се набърка в най-големите неприятности/ Mary Stuart Masterson и Jessica Tandy. Тук, както и в следващия в списъка филм - силата да се опълчиш, да направиш нещо и после да живееш с него, без да те убие. Не само да оцелееш, а да живееш истински и пълно.А следващият в списъка е пак с Kathy Bates, която е Dolores Claiborne на Стивън Кинг.
Не помня да съм останала безразлична към нейна роля. Известно време след филма прочетох и книгата. Няма актриса по-подходяща за ролята.Любимата ми реплика тук: " Понякога на една жена не и остава нищо друго, освен да бъде кучка" *
Кучка и то каква е и следващата героиня, маркиза Isabelle de Merteuil в Dangerous Liaisons, изиграна отново от Glenn Close. Дай им на тия двете с Kathy Bates да играят кучки и те ще заредят екрана с напрежение за цяла глутница. Всичката злоба и мъст на света събрани в Glenn Close** се поддържат от самата невинност Madame de Tourvel - Michelle Pfeiffer и малката мръсница Cécile de Volanges - Uma Thurman. Оказва се, че която и роля да си избереш, отмъстителната и изобретателна развратница, лоялна влюбена жена или невинна и податлива девойка, все ще си го отнесеш. В края поне имаш избора да си отидеш от сцената с гордост и финес или с гръм и трясък, повличайки всички след себе си.
Точно обратният заряд носи в себе си позитивната изследователка Audrey Tautou пресъздавайки Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain. Историята не остави и капчица съмнение у мен, че малките чудеса са възможни, стига много да ги поискаш, а ако не се получава и малко да ги подпомогнеш.За да поддържам контраста, следващият филм е Thelma & Louise. Спасението и оцеляването са много относителни неща. А изборът винаги е много личен. Две американски домакини избират трудния път. Не толкова безизходен, колкото само с един много окончателен изход. Нищо, че Brad Pitt го пресича за кратко.Макар жените да са само фон, не мога да пропусна Brokeback Moutain по две причини - правен е от жена и любовта няма пол време или националност. Планината Брокбек е сред най-прекрасните истории за това как може да се обича.И макар и да е женска тази филмова сбирка, двамата безкрайно нежни Ledger и Gyllenhaal се нареждат абсолютно достойно сред дамите. Когато знам, че Хийт повече няма да изиграе подобни роли, филма става още по ценен за мен.
Последните в списъка, но не и по важност два филма, българският Почти ревизия и Emmanuelle със Sylvia Kristel.
Единият, заради избора, който самотна майка прави няколко пъти, взимайки "под крилото" си деца, които съдбата и други хора оставят на пътя и и отглеждайки ги с всичката любов и отдаденост на която е способна и без много много да и пука за мнението на обществото по въпроса. Цветана Манева е пленяваща и с най-омайния дрезгав тембър филмова сервитьорка. А защо Emmanuelle, ли?Ами защото тогава сексът от това, което беше стана това, което е. Не веднага, не без помощта на известен брой момчета и мъже, но...
А и от малкото еротични /подчертавам/ филми, които съм гледала, този ми е най-по вкуса.
* Цитатите са по памет. Ще приема всяка достоверна корекция.
** John Malkovich не и отстъпва и на йота. Дори и това да не е първият филм в който съм го забелязала, то от този филм нататък го обожавам все по-вече и повече.
365 песни за 365 дни
Точно както в клипа, само дето тук живака само нагоре върви. УмрЕхме от жега!
Текста няма никакво значение в случая.
четвъртък, 15 юли 2010 г.
365 песни за 365 дни
Този Adam Levine може да си съперничи без никакъв проблем с жегата навън...
Songwriters: Carmichael, Jesse; Madden, Mickey; Levine, Adam; Dusick, Ryan; Valentine, James;
How dare you say that my behavior is unacceptable
So condescending unnecessarily critical
I have the tendency of getting very physical
So watch your step cause if I do you’ll need a miracle
You drain me dry and make me wonder why I’m even here
This double vision I was seeing is finally clear
You want to stay but you know very well I want you gone
Not fit to funkin’ tread the ground I’m walking on
When it gets cold outside and you got nobody to love
You’ll understand what I mean when I say
There’s no way we’re gonna give up
And like a little girl cries in the face of a monster that lives in her dreams
Is there anyone out there cause it’s getting harder and harder to breathe
Is there anyone out there cause it’s getting harder and harder to breathe
What you are doing is screwing things up inside my head
You should know better you never listened to a word I said
Clutching your pillow and writhing in a naked sweat
Hoping somebody someday will do you like I did
When it gets cold outside and you got nobody to love
You’ll understand what I mean when I say
There’s no way we’re gonna give up
And like a little girl cries in the face of a monster that lives in her dreams
Is there anyone out there cause it’s getting harder and harder to breathe
Is there anyone out there cause it’s getting harder and harder to breathe
Does it kill
Does it burn
Is it painful to learn
That it’s me that has all the control
Does it thrill
Does it sting
When you feel what I bring
And you wish that you had me to hold