Нашествие

при това книжно ме сполетя миналата събота. Малкият коридор на малкият ми апартамент изглеждаше ето така:

 

 

Всички книги, които родителите ми са събирали с годините и са оцелели, след десет години общуване с наематели в още по-малкия апартамента в който съм пораснала се преселиха в нов дом. В моя дом. Част от тях заеха малкото останало място по лавиците, друга част се настаниха за кратко, надявам се в раклата на дивана, а останалите за сега са на топло в дрешника. Целият ден мина под знака на писаното слово в пълното му разнообразие. Библиотеката ми се обогати със сериозна колекция книги на Богомил Райнов и не толкова много на Любен Дилов, Андрей Гуляшки и  Артър Кларк. Попълних някои от пропуските в любимата ми поредица Библиотека Галактика, и се сдобих с много пътеписи, основно за Америка. Нищо изненадващо, като знам годините, в които са купувани. Обзаведох се и с биографии на Дюк Елингтън, на Чаплин, на Иван Вазов, книга, която още помня " Екранът, арена на мнения и съдби", а също и

Специално за Георги заделих

малка енциклопедия за стари автомобили с хубави, макар и черно бели картинки, някакво ръководство на екскурзовода на Балкантурист в две части обхващащо всички забележителности в България и

която е по-скоро със забавно-образователно предназначение, отколкото с практическа полза.
Децата ми се обзаведоха само с една книжка, Желязната гора на Николай Хайтов с илюстрации на любимия ми Любен Зидаров.  Много се радвам, точно за тази книга, защото наскоро се сетих за историята в нея. Тази книга обаче ми припомни многото други детски книжки, които имах и които родителите ми раздадоха на по-малките от мен деца на свои познати.Нещо, което никога няма да им простя!
Някои от заглавията истински ме изумиха, като челното място се заема от справочник по стоматология на чешки или полски. Друга, не малка за съжаление част книги отиде за рециклиране и то, признавам си без въобще да ми мигне окото. В моя дом ме виждам никаква реализация на книги свързани с партизанското и антифашисткото движение, а също на

 

Разгърнах няколко от тези книги преди да ги отделя в специална купчинка и на места прочетеното много ме забавляваше. Отговорите на въпросите, например, които един чужденец може да зададе на българин и които са написани в книгата от последната снимка. На въпроса има ли безработица в България по " ония" времена, отговорът е кратък и категоричен. " Безработица в България няма!" или 

 

Когато в края на деня огледах новите места на новите си стари книги и като се познавам, как нищо не може да ме спре от придибиването на още си припомних Кафка на Мураками и частната библиотека, в която той ходеше. Идеята за нещо подобно не ме е изоставяла от момента, в който прочетох книгата.