Любов и от втори поглед

Бях споменала преди време колко много ме вълнуват сфинксовете. И това само от гледане на снимките им в мрежата. Е, днес установих, че при близка среща очи в очи желанието ми да отглеждам няко от тези неустоимо привлекателни животни е още по-силно.

Баща

Баща

Дъщеря

 Днес с Гаргата посетихме VII и VIII Международна лицензирана изложба на котки в Двореца на културата и спорта. В момента в който видях сфинксовете в клетките, наоколо не останаха други котки. Когато собственичката им ми позволи да погаля тази млада дама, сърцето ми почти спря.

Втора съпруга.

За да потвърди думите на стопанката си колко гальовни животни са сфинксовете котето веднага изви гръб за още ласки.

Втора съпруга. Нея харесах най-много, като оцветяване, макар журито да беше категорично, че дъщерята е със забележителната разцветка.

Сдобиването с някое от тези невероятни животни се оказва, не чак толкова трудна работа. Не само, че вече има човек, във Варна, който ги въди, а и причината първата съпруга да не е на изложбата била, че рано тази сутрин се е сдобила с бебета. Собственичката им ми се кле, че не предизвикват алергии. Не съм убедена, че липсата на козина е достатъчна, а и мисля, че само вида тези грации ще накара моят нарцис да започне да киха, но това определено ще го мисля, след като приютя някоя такава у дома.

Минутката на водещия

Освен цялата ежедневна лудница, ми се скапа и твърдия диск. Не отричам, че му беше време и се опитвам да приемам филосовски дискомфорта, който създава двудневната липса на домашния компютър. Лъч светлина е възможността за кратко да ползвам ноутбука на детенце.

Удоволствието ми се помрачава само, от снимките на група симпатични момчета, които изскачат буквално от всякъде. Явно обсесията на малкото ми дете по One Direction е сериозна. Да, вече им научих и името.
Няма лошо, само да не бяха бретоните им, които са фризирани по начин и в посока напълно противоречаща на гравитацията. Косите им тръгват от такива и стигат до такива места, че на моменти ми иде да посегна към десктопа и да ги върна в естествената им форма.

Източник на снимката - мрежата.

Един от скрийн сейвърите и пък гласи:

Източник на снимката - мрежата

Честит празник!

"Съединена България" - литография от Николай Павлович

Иво Папазов - Ивайловско хоро

Ето Го! "Обърнете внимание" магазинът.

Гаргата от вчера сън не е спала. И аз почти. Причината - онлайн магазина, за който споменах няколко пъти вече е реалност в мрежата.

Към края нещата станаха главозамайващо бързо. Страница във Facebook / продължавам да не го харесвам/, пост във форума на Flowersnet и колелото се завъртя.

От тук нататък ...Nota Bene!

Бронзова епоха

Продължавам с нещата, които съм правила за бъдещия онлайн магазин.
Дали заради силната ми страст по старите вещи или заради нещо друго, но дълго време ми беше по-лесно да правя украшения от материали с цвят на бронз. Първите ми опити датират отдавна и вече не са в моя гардероб. След леко освежаване всички обеци и гривни, които бяха правила преди повече от година и с много евтини елементи се разпродадоха благотворително за подпомагане на децата в СОУ "Д-р Иван Шишманов".

Освен бронза, Алиса, ми е друга любима тема. Комбинирах нахиления чеширски котарак със синтетичен тюркоаз. Оставен в насипно състояние синтетичният тюркоаз не изглежда никак привлекателно. Поради тази причина Гаргата напълно се отказа от него и ми предостави цялото количество. Още докато го видях, знаех, че ще мога да изтъкна скритият му потенциал.
Синтетичният тюркоаз е смес от малките парченца камък и някакъв вид смола. Смолата споява парчетата, а също дава мекото и усещане за топлина, което ме привлече да го използвам.

Първоизточника на обеците от долната снимка, бяха готови обеци, съставени изцяло от бронзови елементи. Бяха тежки и някак скучни и незабележими. Лиших ги от по-голямата част от висулките и на тяхно място сложих червени мъниста. Излишните висулки събрах в гривна, в която вкарах цвят с чипс от червени корали.

Филигранните жаби и миниатюрните кутийки за " съкровища" във всякаква форма са ми друг любим елемент. В момента в кутията ми за части мирно съжителстват около 10 такива жаби и кротко чакат да дойде тяхното време.

Иска, да се обзаведа с хубав сух парфюм, за да мога да слагам трошичка от него във всяка кутийка.

100-тен рожден ден на Джулия Чайлд

Днес голямата дама на кулинарията щеше да навърши 100 години. За мен тя е една от най-интересните и магнетични личности сред готвачите  - звезди.

Колко щастлива могат да ме направят осемнадесет рози

Не, не са по специален повод. И не са от мъжа на живота ми. С него отдавна сме се уговорили да не ми подарява рязан цвят. Не, че някога е напирал, но това е друга тема.
Получих ги съвсем неочаквано защото " нямат търговски вид". Да!
Ето и как в същност се сдобих с розите.

Познавам, не, за мен е чест да познавам един от най-добрите флористи във Варна, а може би и в България. Човек с изтънчен усет и непогрешима представа, кое е стилно, красиво и балансирано. Едновременно с това забавен и харизматичен. Мога да го наблюдавам как работи с цветя и да го слушам да говори за цветя с часове. Но и това е друга тема. Тема, която си заслужава самостоятелен пост.

Позната от София, ме попита мога ли да помогна. Някой от Варна трябваше да направи букет и да го достави в неделя. Казах и че познавам точният човек. И отидох да поръчам цветя и да дам координати. Цветарският магазин на Иво е едно от местата в града, където винаги искам да ида. Имах късмета да го сваря в един от редките моменти, в които не е претрупан с работа, да разменим няколко думи и да поседя в магазина попивайки атмосферата. В момента, в който погледнах розите, те бяха събрани, почистени от листата и завързани на прелестен сноп. Всичко това заради леко прегорелите им краища, които ги правеха невъзможни за продажба от този перфекционист. Не веднъж съм си тръгвала от него със саксийни цветя, които "нямат търговски вид", но тези 18 рози удариха тавана.