Знам, че е посредствена. Та това е гръцка песен с елементи на рок изпълнявана от мъж с дрезгав глас типична тридневна брада. Оказва се, обаче че не съм толкова изискана защото ме кефи, ама как ме кефи, само! Както би кефила пиян шофьор на тир, бившият ми свекър, младежката част на гръцкото население и същата такава в някой от по-южните градове на България.
Прегракналият Вардис и идеята за текста, която имам само от заглавието понякога ме изпълват, така както не може да ме изпълни Концерт номер 5 на Паганини, който пусках преди няколко дни. Точно тая песен ми напомня за дълги горещи летни вечери, пълна луна, много алкохол и неща, които правиш знаейки много добре, че не трябва да бъдат правени. Тази песен е като влюбване, в някой такъв, с дрезгав глас и набола брада. Някой за когото знаеш, че след седмица няма да има какво да му кажеш, но пък за тази седмица, кръвта ти ще кипва подушиш ли го.
Ей такива смутни и елементарни неща внася в извисената ми душа тази гръцка песен. Единствената гръцка песен, която слушам по собствено желание.
П.П. Преди много време един приятел, истински скитник, който обикновено се губи с месеци ми я прати. Сама никога не бих плейнала гръцка песен.
П.П.П. От 18 коментара във VBox за песента само един е на кирилица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар