събота, 20 ноември 2010 г.

Много кратък пътепис

Път, почти нямаше. Ако от Варна до Несебър е път, то е път, "колкото гъз път да види", както казваше дядо ми. Писането също не възнамерявам да е много.
Други неща имах на ум, но това някак изскочи на преден план. Най-вече, след като прочетох какво e написал Стойчо. А и някъде трябваше да изпусна желанието здраво да нареждам, всеки път, след като в новинарските блокове се споменеше името на града. Тук няма да нареждам. Обещала съм си, че това е място за разтоварване и приятно прекарване. Моето отношение ще се свежда в разглеждането на снимките от едно чудесно ранно есенено петъко-съботно пътуване. Освен, хубави снимки имам, даже и хубави спомени.

Несебър, стария град.
Вятърната мелница.
Някои дори хванаха риба.
Несебър, стария град.
Несебър, стария град.
Несебър, църквата Свети Стефан / новата митрополия/
Външните стени на сърквата Свети Стефан.

Несебър, църквата Свети Стефан.
Време е за кафе.
Ах, циганската ми душа, ах!
Несебър, църквата Света София / старата митрополия/
Несебър, стария град.
Несебър, стария град.
Турската чешма.
Несебър, стария град.
Вятър издува платната.
По залетия от вълните кей.
На пристана,
...след улова.
Прави ли това чудо прилични нощни снимки?




Дюлинският проход, на най-високото.
Този проход е инквзиция за возилото, но радост за очите.


Няма коментари:

Публикуване на коментар