Жълто, съботно със слънце

и чести преминавания на велосипеди. Такова беше времето при нас миналата събота. Когато слънцето се показва, дори по-скромно отколкото тогава и мама не е на работа, карането на колело не подлежи на обсъждане. Маршрутът е съставен от изброждане на всички алеи в морската градина и доволно завръщане през центъра на града. Времетраенето на вело разходките зависи само от гореспоменатото слънце и скоростта и упорството на задължителния за Варна вятър. И понеже всички обстоятелства се стекоха благоприятно, с малкия щиглец въртяхме педалите повече от пет часа. С подобаващи почивки за сандвичи и понички, разбира се. И за сладък и разговор след неочаквана среща със стара приятелка.

Жълто и съботно.

По поляните, като гъбки след дъжд са се пръснали деца. Родителите разговарят на групички въоръжени с балони, колички, тротонетки и всичко което става за бутане или дърпане. Ниските дървета са любимо място на хлапетата. Ако ли пък не се получава, тревата е достатъчна. Порасналата ми Калина вече се чувства голяма, за да се мята от клон на клон, но не чак толкова, та да не се качи съвсем.

Мамо, може ли, може ли !?!

Да кача ли и "бебето" на дървото?

 Този малък любопитко се е закотвил на мястото си и не мърда. Упорито разпитва батко си, защо е сложено това нещо тук. Баткото също толкова упорит се опитва да го накара да тръгне обещавайки, че ще отговори, когато мъника се помеси. Няколко минути и двамата твърдо отстояват позициите си, но на края на малкия му става скучно и направо хуква, карайки грижовния си брат да търчи след него.

Морето е пълно с кораби, корабчета и корабченца. Една платноходка, белнала гордо платна с достойнство се разхожда сред железните гиганти.

Ей я там, къде се белее...

В розариума самотна пергола чака розите си, а кулата на Военноморското училище наднича отгоре. Алеите са изпълнени с хора, много от тях на две колела, някои по-сръчни на цели осем. Пейките пред раковината са празни, може би следващото лято ще имаме тазгодишния късмет, да чуем хубави неочаквани неща. 

Догодина тук отново може да звучат Пиацола, бандонеон и акордеони.

Момченцата от шадравана зад "голямото казино" също, както пешеходците се радват на слънцето и нехаят, че нещастните русалки вече години наред изнемогват под тежестта им.

"Омръзна ни от тези хлапаци!"

Колкото и да са хубави новите къщи в морската градина, не мога да им простя нашествието.Винаги ще давам предимството на старите. 

Райските ябълки, зимните украшения на дърветата.

По правило последният "тегел" е долу, на буните. На един от паркингите виждаме нечий дом. Точно на време, за да ни припомни, че нашият ни чака.