четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Сладко от зелени смокини и една тетрадка с пожълтели листи.

Колкото и да прелива мрежата от рецепти за какво ли не всяка правена повече от веднъж рецепта, която искам да запомня, запазя и да не издирвам отново с часове за да я направя отново намира място в моята стара, стара тетрадка. 

В повечето случаи това са успешните и харесали ни сладкиши или хлябове и доста по-радко други рецепти, но записването в тетрадката ми е стара и любима практика. Тази тетрадка съм я започнала през 2003-та. Отбелязала съм си, че в нея са преписани и рецепти от друга, по-стара, която е започната в далечната 1990 година.
И макар на последък в нея да добавям само рецепти, в едни по-стари времена, когато мрежата не беше източник на толкова много и подробна информация тетрадката събираше съвети за отглеждане на цветя, хитринки, как да се преборим с вредителите по тях с подръчни средства или да премахнем петно от червено вино. По листите й и в пликовете залепени по тях намират място и много модели за плетива и даже някоя и друга кройка.
"Бисквити за елха от Англия" изрязани от Вестник за жената или друго подобно издание.
Понякога, затисната от ежедневието, само си свалям на бързо рецептите от нета, а после те дълго време отлежават на разни листчета с още множество драсканици по тях, натикани между кориците. Все някога, идва почивен ден, в който мога да седна с чаша кафе и да си припомня, как се пишеше с химикал на редове и да подредя избраните рецепти.
Тъмноочето от сега си е заплюло да наследи тази тетрадка, дали, защото готви с удоволствие или защото сестра и е още малка за да обръща внимание на тия неща.
Сладкишите чиито рецепти, последно заеха място в тетрадката дори успях да  снимам. В по-голямата часто от случаите, докато се наканя да изпрося фотоапарата на Георги, след като малката бандитка изгуби нашия не остава какво да се снима.

Основното, което ме привлече в първия сладкиш е тиквата. И аз, като Lety, много обичам тиква и докато я има на пазара се опитвам да я готвя, колкото се може повече. Хубавото тук е, че маскирана в сладкиша, тиквата премина даже под зоркия антитиквен радар на гореспоменатат бандитка. Най-вече заради тиквата го яде майка ми, която иначе презрително пренебрегва маслото и изварата, от които е направен крема.

Сладкиш с тиква, орехи и маслено-изварен крем
Рецептата е от блога Lety, Кулинарно приключение.
За сладкиша: 
1 ч.ч. сурова тиква настъргана ситно
2 1/2 ч.ч. брашно;
1 бакпулвер;
1/2 равна ч.л. сода бикарбонат;
1/2 равна ч.л. сол;
1 1/2 ч.ч. пудра захар;
4 яйца - леко разбити с вилица;
1 с.л. (с връх) кисело мляко;
1 1/2 ч.ч. олио;
1 капсула ванилова есенция;
1 ч.ч едро нарязани орехи;
1 ч.л. настъргана лимонова кора;
1 ч.л. настъргана портокалова кора;
Единствената промяна или по-точно пропуск в моето изпълнение е, че нямах у дома портокали и пропуснах настърганата портокалова кора.
шепа стафиди + 1-2 с.л. коняк или бренди

Накиснах стафидите с няколко супени лъжици бренди или коняк. Включих фурната да се загрява на 160 градуса с вентилатор. /Винаги пека с вентилатор и винаги свалям 15-20 градуса от температурата за печене, която е дадена в рецептите./*
Понеже сладкишите с олио продължават да ме притесняват, разбих хубаво яйцата със захарта на пяна, а не само с вилица и после на тънка струйка добавих олиото, като продължих да разбивам сместа през цялото време. Към сместта прибавих киселото мляко и настърганата тиква.
В отделен съд пресях брашното, добавих бакпулвера, содата, солта и ванилия на прах. Сложих отцедените стафиди в брашняната смес и разбърках. Прибавих брашняната смес при яйчната и отново разбих добре. Добавих и орехите.
Пекох в застлана с готварска хартия тавичка, до " суха клечка".

Изстиналият сладкиш залях с горещ сироп от:
1/2 ч.ч. кафява захар;
1/2 ч.ч. вода;

Глазура:
125 гр. сирене крема;
50-60 гр. масло;
около 1 ч.ч. пудра захар;
настъгана лимонова и портокалова кора;
2-3 ч.л. лимонов сок
Разбих маслото с пудрата захар, добавих крема сиренето и лимоновия сок. Намазах изстиналия след заливането със сироп сладкиш.  Отгоре настъргах лимонова кора.

Вторият сладкиш и вариациите му започват да ми стават много любими. Както е казала DANI, от чийто блог взех рецептата, руските блогове предлагат в изобилие рецепти с извара - творг. Аз също започвнах с рецепти от два руски блога. Трябва да им се признае на рускините. Започвнат ли да правят нещо, правят го с класа. Първия сладкиш с извара, който направих беше този пирог с извара, като само замених ягодите с круши. Това е един от най-леките и хубави сладкиши, който съм опитвала. Правя го вече три пъти и все не ни стига.
Следващият ми опит отново беше от руски блог. Също толкова впечатляващ, както предния. Резултатът и той беше така. Единствената промяна беше, че добавих ябълки в тестото. Едва третият си кейк с извара успях да заснема и то последното останало парченце.
В Музика за свободното време, DANI го е нарекла лек кекс с извара.

Кейк с извара и сладко от зелени смокини
Рецептата я има при нея, преписвам я и тук. Спазих я дословно, като вместо сладкото, което тя е добавила, аз сложих по половин зелена смокиня от сладко, което си купих от Юндола при скорошното ни пътуване.

150 г брашно;
1/2 ч.л бакпулвер;
165 г захар;
75 г масло;
едно пакетче сирене "Крема";
2 яйца;
ванилия на прах 
Загрях фурната на 160 градуса.*
Разбих добре маслото със захарта. Добавих сиренето " Крема" и яйцата едно по едно. Към получената смес добавих пресятото с бакпулвера и ванилията брашно. Сложих сместа в тавичка и във фурната. Нарязах смокините от сладко на половинки. Когато кексът започна да се надига и да хваща лека коричка внимателно сложих смокините с разрязаната страна нагоре. Наредих ги и леко ги притисках, така, че образувалата се корика да се разпука и те да се закрепят в тестото, но без да потънат в него. От всичките ми опити, които включват овалване в захар или брашно, това е най-успешния начин да сложа по-едри плодове или локум в сладкиш или мъфини и те да не потънат на дъното. Пекох сладкиша до "суха клечка"
И този кейк стана лек и нежно маслен, но по мое мнение най-хубавото в него бяха лепкавите и покафенели половинки смокини.

4 коментара:

  1. еее, аз мислех че ще дадеш рецепта за сладко от зелени смокини. това е най-любимото ми сладко евър, точно преди тези от портокалови корички и от зелени домати. а такава тетрадка и аз имам. трябва да съм я започнала 2002. освен нея обаче, имам и една останала от лелята на баща ми, изписана с молив, с пожълтели чупливи страници на ръждясала спирала. и понеже въпросната леля (поради липса на други подходящи роднини от тази част на родата, и виках баба) беше класическа градска баба, рецептите са най-вече за торти, сладки, соленки и не много стандартна зимнина.

    ОтговорИзтриване
  2. Тиквения сладкиш е станал страхотен, дано да ви е харесал! Благодаря за доверието :)
    А на тези сладкиши с извара им хвърлих око и да видим кога ще им дойде реда да ги направя :))
    Сърдечен поздрав и хубав уикенд!

    ОтговорИзтриване
  3. Гардже, ето ти рецепта на сладко от зелени смокини. Не зная дали в Юндола го приготвят по същия наичин, но тази звучи много добре. За мен, най-приятния начин да се обзаведеш с такова сладко си остава пътуването нататък. :))

    ОтговорИзтриване
  4. Leti, добре дошла. Много ми хареса и мисля да го повторя. А ти задължително трябва да опиташ изварените кейкове.
    Хубав уикенд и на теб!

    ОтговорИзтриване