Доволна

сядам на компютъра с голяма чаша кафе и парче сладкиш, който съм опекла вчера. На компютъра, но у дома защото съм в ОТПУСКА, ОТПУСКА, ОТПУСКА. 

 

От вчера, та чак до края на другата седмица. Готвя, без да бързам, без да гледам часовника и да пресмятам времето. Пия кафета, когато поискам, не когато има възможност, посрещам децата от училище и обядвам с тях. Ходя по няколко пъти до магазина, а кучето, което обикновено няма търпение да излезе с мен вече ме поглежда под вежди, когато го повикам за пореден път от вратата. Лягам след полунощ и не ми пречи да стана рано на другия ден, защото той ме чака, целия, свободен. Изцяло подчинен на моите желания. Пия дълго сутрешно кафе с Георги и повече от час ровя в любимия ми магазин "втора употреба" без да бързам, ей така за удоволствие. Планирам торти и сладкиши, пресаждам и подреждам цветя и всичко, когато и колкото поискам. Ех, хубаво е да си мен!