Винаги съм знаела, че в мен живеят поне двама души. И всеки от тях има огромна нужда от дрехи. Прогресивно стесняващият се дрешник у дома ще го потвърди. Когато обаче става дума за обувки, " много сме, силни сме" най-вече в първата си част, точно описва ситуацията. Всички ние, освен, че сме обединени от вопиющата нужда от поредния чифт обувки, в повечето от случаите имаме и много сходни предпочитания към вида, линията и височината. Сред нас няма мъже и това прави нещата по-лесни. Понякога, обаче се случват и изненади. В последствие се оказва, че точно тези изненади ми стават най-любими.
С тези две "изключения" се сдобих наскоро. Колкото и да не се вписват сред останалите, носенето им ми доставя голямо удоволствие.
П.П. Хубаво би било, ако тия другите освен да искат, понякога да плащат за обувките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар