Яж моли се и обичай

Преди месеци, когато книгата излезе на пазара няколко пъти я заглеждах, но все я подминавах.

Едно, че пространството в библиотеката ми е крайна величина и второ, заглавието ми звучеше някак по коелювски, което е обратното на препоръка за включване в елитните редици на книгите у дома. За това се зарадвах, когато разбрах, че книгата е придобила екранен аналог.  Така на цената само на няколко MB трафик мога да опазя и без това трайно намаляващото място в библиотеката, намаляващия по същия начин месечен бюджет и  да разбера за какво аджеба иде реч. Дръпнах Eat Pray Love, който се оказа с изненадващо прилични субтитри и в първата свободна вчер се настаних пред " малкия екран".

Джулия Робъртс ми е любимка от времето на My Best Friend Wedding и  Erin Brockovich . Отива и да е нещастна, леко невротична и объркана. И да е по-възрастна много и отива. 
Героинята и Елизабет Гилбърт осъзнава, че вече не е свързана със съпруга си и живота и яко е зациклил. Като една истинска жена преминава през това с ревове, дълги нещастни дни на терзание, какво да направи и на края, о, изненада, си намира друг мъж. Е, както в повечето случаи се оказва, че и новият мъж, колкото и да е млад и сладък, йога и James Franco не е решението, защото решенията са в нас, не в другите. След нова порция рев на Лиз най-после и просветва, грабва си багажа и драсва за Европа, с намерение да отиде в Италия, за да учи италиански, да си припомни как да се наслаждава на храната и като цяло да си възвърне вкуса към живота. Което й се получава доста добре и нашата американка изкарва няколко чудесни месеца заобиколена от чудесни хора, опитвайки чудесната италианска храна и научавайки, че италианския се говори най-вече с ръце, а най-използваната дума в него е "безделие".

Ех, сладур, ех, Франко!

Лиз, точно преди да захапе това сочно парче пица:
" Не ми пука, дали ще напълнея. Приключих с вината.
Ето, какво ще направим - ще изядем пицата и после ще отидем на мач.
А утре ще излезем на разходка и ще си купим по-големи панталони."

След Италия Елизабет се отправя към ашрама на гуру Гита в Индия, където се опитва да намери духовната си страна и мир, така както е намерила емоционалната в Италия. Нещата, разбира се не са толкова лесни, както да хапваш пица и да ръкомахаш докато нахокаш италианеца ощипал те по задника на улицата.  Очакванията на Елизабет да срещне своя гуру не се удовлетворяват. Оказва се, че гуру Гита в същност не е в ашрама в Индия, а в този в Ню Йорк, от където Елизабет тръгва.

 

И докато се опитва неуспешно да медитира и да се моли в "духовното и пътуване" й помага друг гост на ашрама Ричард от Тексас. Докато разговарят и споделят добрия и горчивия си опит двамата намират начин да стигнат до прошка от най-важния човек в живота - самия себе си.

Тази жена има най-широката усмивка на света. Или най-голямата уста...

Последна точка от плана ма Лиз Гилбърт е Бали. Там тя отива при шамана Кетут Лиер, за да го научи на английски, а той от своя страна да я научи да се ....усмихва. Напътствията на шамана са много прости. Медитираш, наслаждаваш се на Бали, а в края на деня правиш друга много проста медитация седиш безмълвно и се усмихваш. И нашата мацка се наслаждава и се усмихва. И кара колело и учи шаман Кетут на англиски.

Ще взема да сложа кошница и на моето колело.

На всяко от местата, където отива Елизабет открива по нещо от и за себе си. Отивайки от едно място, към следващото в плана си, тя отново и отново се оказва в първоначалната позиция на объркана и изгубена жена. Стъпките и не са " следващото" стъпало, а различни части от една цяла картина. В тая картина накрая успява да се намести даже и Javier Bardem .

Къде ми е иконката с разтуптяното сърце !?!

Саундтрака на филма е много приятен. Музиката беше тематична за всяко от местата през които героинята преминава по пътя си. Някои мелодии толкова ми харесаха, че ги пуснах и тук. От гледките във филма, душата ми на пътешественик трепкаше доволна. Добро настроение ми създаоха точно хубавия саундтрак и красивите градски и природни картини. Колкото до историята, наистина ми звучи по коелювски. Това "намиране на себе си" започна да става банално и да се изтърква. Дори и да намериш сто думи да наречеше с тях едно нещо, то пак ще си остане едно нещо. А и ми е много интересно, как някой, който няма средства ще се "намери" обикаляйки света. В един момент самата Лиз, уж изгубва всичките си спестявания / освен ако това не е било метафора, която не съм разбрала/ но това по никакъв начин не попречва да продължи пътуването си. 
Докато пишех, попаднах в нета на няколко страници от книгата. Освен, че текста ми се видя тромав, този абзац : " Има теория, че ако достатъчно искрено се стремиш към гуру, ще го намериш. Вселената ще се промени, молекулите на съдбата ще се организират и пътя ти скоро ще се пресече с пътя на учителя..." Много ама много ми напомня на един друг: "Когато силно искаш нещо, цялата Вселена ти съдейства, за да постигнеш желанието си."
Намерих и една очаквано интересна дискусия тук.
Та така де, за книгата филма и острия ми нюх кое какво е.

П.П. Ето значи как се кара колело, когато снимаш филм.