Един от най-хубавите текстове на българска песен!
музика Атанас Косев, текст Богомил Гудев
Облак облака срещна със рамо.
Екна, гръмна, навън заваля.
Ех, дано от облак е само
този дъжд по мойте стъкла.
Но напразно се вглеждам във мрака -
все така вали и вали...
Колко сълзи небето изплака -
сякаш колкото мен го боли.
Този дъжд вали вече
цяла пролетна вечер
и така ме залъгва неведнъж,
че небето дъждовно
е за всичко виновно...
Кой ще вземе да тръгне в този дъжд?!...
Вятър сплита дъждовната прежда
и надават клоните стон,
сякаш вън случайна надежда
търси да намери подслон.
Пак се блъскат облаци с рамо -
туй небе не се нагърмя!
И отново тебе те няма
и съм пак безкрайно сама..
Няма коментари:
Публикуване на коментар