събота, 14 август 2010 г.

Талисманчета и падащи звезди..


или "екзистенциалните" размишления на една заблудена тийнейджърка. Стоя си аз вчера по време на следобедната ми почивка, мислейки си, че би било хубаво да гледам падащите звезди ( за който не знае 12 срещу 13 вечерта валяха звездички). Всеки път когато видя една си пожелавам нещо. Или поне преди беше така. Осъзнах, че в момента не бих поискала абсолютно нищо. Имам си страхотни приятели, ненормално семейство, което винаги се грижи за мен, работа, от която не се оплаквам особено много и прекарвам едно страхотно, макар и доста горещо лято. И най накрая: имам си и някого, с когото да споделя радостите и вълненията си спрямо изредените по- горе неща. Този път картинката е пълна, така че звездите да падат колкото искат, на мен желание не ми трябва. И тъй, вчера стоейки на стълбите зад хотела, мислейки си за всичко това изведнъж поглеждам към ръката си, където стои една гривничка. Приятелката ми Силвия я донесе пролетната ваканция. Обясни на мен и другите от групичката ни, че гривната е осветена и трябва да се носи три месеца, след което да се предаде на някой друг за следващите три. Тогава тя я даде на Симона, която пък началото на юли месец я предаде на мен. Сисито също така ни сподели, че гривничката носи късмет във всяко едно начинание. Аз лично вярвам в талисманчета, били те предмет свързан с някой друг или само с теб самия. Вярвам, че в тях, независимо как сме ги получили, наистина има нещо, носещо ни късмет. А когато талисмана е например подарен или даден ни от другиго, сякаш когато го носиш част от този човек е с теб. Помислих си, че така моите две момичета, временни притежателки на гривничката преди да дойде моя ред, са заедно с мен, пожелавайки ми късмет и подкрепяйки ме за всяко нещо, което ми се случва. Най- голямата късметлийка ще е тази от нас, която ще носи гривната последна, защото тогава всички ние ще сме с нея.
И ето как премина следобедната ми почивка. Стоях на стълбите зад хотела и близо 20 минути се вглеждах в една точка, докато този пост се зараждаше в главата ми. Сигурно отстрани съм изглеждала забавно. :):) Казах ви, че са големи "екзистенциални" размишления. :):)
П.П. Пишейки пост за падащи звезди и желания се сетих за една на скоро излязла песничка, която много ми допада. Така че поздравявам всички с B.O.B Feat. Hayley Williams of Paramore- Airplanes





Няма коментари:

Публикуване на коментар