Coco Chanel & Igor Stravinsky

и историята за вероятната любовна връзка между тях.
За филма първо видях в сайта на View Sofia, после забравих за него, макар че животът na великолепната дизайнерка винаги ми е бил интересен. После, преди няколко дни господин ексцентричния ми напомни за него, показвайки няколко чудесни снимки на Anna Mouglalis.
Последната предпоставка, за да гледам филма беше уикенд и голям куп за гладене. И така в един от най-горещите дни в годината аз вдигнах температурата още малко благодарение на една ютия и двама гении.
Както писах по-горе, връзката им е плод на въображението на писателя Chris Greenhalgh, автор на Coco and Igor. Дали е имало сексуална връзка между мадмоазел Шанел и руския композитор не се знае, но продуктите на техните, каквито и да са били взаимоотношения са повече от известни. Най- завладяващият, сред познатите ми парфюм до сега - Шанел 5 и най-страстните и успешни произведения на Стравински се случват през периода, в който известната дизайнерка взима под крилото и покрива си семейството на руския композитор.
Филмът успява да изглежда като дреха направена от Шанел - стилен и елегантен, изчистен от всико излишно, даже и от много думи, черно- бял, както цветовата гама във вилата на Шанел, в която живе семейството на композитора. Контрастът между визията на филма и темпераментната музика на руснака копие на контраста и конфликта между двамата. Той емоционален и деликатен, имащ нужда от грижа, тя - тиранична и затворена, сякаш консервирана.
Над всичко това има момент на сливане, минутка от живот, в който неговата славянска душевност среща нейното студено съвършенство, за да може после всеки отново да остане сам с гениалността и съдбата си.
Anna Mouglalis е най-достоверната Шанел, която съм гледала.

Ще продължавам да търся парчета от историята на тази сурова, дистанцирана, гениална и магнетична жена.
Mads Mikkelsen беше много приятна изненада за мен с факта, че е в ролята на Стравински. Харесала съм го отдавна, още като злодея Le Chiffre в Casino Royale и после през Crash of the Titans, където за мен участито му беше по-интересно от това на измисления Sam Worthington. Плитки и белези му отиват точно толкова колкото и мустачки и кръгли очила с телени рамки.

В ролята на Стравински можах да му се насладя максимално и с интерес ще очаквам нови негови изяви.

Единственото, което малко, ама много малко не ми хареса, бяха трите финала. Най-последният от които, според мен беше излишен.

П.П. Харесах си две реплики:
Едно от децата на Стравински пита: "Не ви ли харесват цветове, г-це Шанел?"
Тя: "Много са неясни..."

Съпругата на Стравински за Шанел: " Тя колекционира хора, не виждаш ли?"