"Да, имало такова нещо" ми каза колегата. А аз, засрамена, че получавам подобна информация от човек, който чете само техническа литература от екрана на компютъра, хукнах натам в първия свободен петъчен след обед.
Еми, нищо чудно, че не съм чула за мероприятието, как човек да чуе за нещо толкова бледо и вяло.
Зад "голямото казино" бяха разпънати няколко шатри. На издателство по шатра. Книгите бяха рехаво наредени в пълен контраст с моите фантазии за планини и водопади от хартия, заглавия и привлекателни корици. При тази гледка съжалението, което ме гризеше на път за там, че не съм взела фотоапарат затихна на момента. Жегата беше убила и малкото ентусиазъм у продавачите и повечето от тях се свиваха на сянка. Един единствен господин се пооживи и се разговори с нас като стана дума за Шекли и Зелазни и историите за демона Аззи.
На една от шатрите имаше голям плакат и книгите там бяха тематично свързани с или носеха приходи на партия Атака. Нито се приближих, нито прочетох добре. Щеше да е прекалено оптимистично ако се беше минало без нещо подобно. Само подписка срещу турската литература издавана на български липсваше.
На места по масите книгите бяха с 5 до 20% надолу от коричната цена. И аз, нали като мечо Пух, понякога седя и мисля, а понякога само седя взех че мъничко се поразмислих. Щом са издателства, не трябва ли да предлагат книгите си на цена от която е свалена отстъпката за книжарите? Всичките си книги. Щото в тоя случай, този вид посредник межди нас и тях го няма. Не че сумата ще е голяма, ама ей, така, да зарадват читателя. Да направят жест към него.
Друга тема остава, къде в същност бяха нещата извън продаването на книги. Защо нямаше представяния на нови заглавия, защо нямаше четения, /ако съм ги пропуснала и не съм разбрала, че ги е имало, ще се извиня веднага/? Въобще, къде бяха всички ония неща, които в последно време май се случват само в мрежата, по форуми и блогове? Или тази алея е само копие на книжния пазар на Варна и единствената разлика е, че е на по-приятно място, в морската градина и не е целогодишно. Какво ново и най-вече различно ни предложиха издателствата? Не бяха ли същите тия издателства силно, най-вече икономически, засегнати от дейността на обичната Читанка?
С тези шест - седем сергийки ли мислят да и противостоят?
Много вяло, както налписах по горе, много мързеливо и без капка мисъл за купувача и читателя, много жалко!
По-жалко изглеждаха само преоценените на пет лева заглавия оставени в метални кошове на слънцето и праха.
Нещото, което привлече вниманието ми беше копие на пресата на Гутенберг, собственост на варненския библейски център. Един учтив господин демонстрира за всеки, който желае, как работи пресата. За съжаление с готова отлята матрица, а не с нареждането на множество буквички за текст по желание, примерно. На готовата матрица е изписан стих от библията. Тя е била и първата книга отпечатана на гутенберговата печатна преса.
Рошавата Гарга, която ми правеше компания в това разочароващо мероприятие, беше така добра да ми предостави няколко снимки.
П.П. Тя /гаргата/все пак си тръгна с 3-4 книги, а тъмноочка се беше обзавела още предния ден с третата книга от поредицата на Шарлейн Харис "Мистериите на южните вампири".
Няма коментари:
Публикуване на коментар