вторник, 30 ноември 2010 г.

365 песни за 365 дни

Knocking on Heavens Door - Bob Marley Tribute

Както казах, обичам различни изпълнения на една и съща песен.



Jamie Oliver и неговата хранителната революция.

Станах фен на този чаровен англичанин буквално за часове, a shame on me, доскоро не бях чувала почти нищо за него.
Източник на снимката: мрежата.
Мярнах една от книгите му, когато нож и виличка още готвеха заедно и толковa, докато преди наколко дни съвсем, съвсем случайно попаднах на първите два епизода от Jamie Oliver Food Revolution.
Източник на снимката: мрежата
Не ми беше нужно да изгледам всичките и шест епизода, за да знам, че от тук нататък ще търся записи на негови предавания, книгите му и подробности около него самия. Този човек е стихия.  Енергията струи от него и буквално прелива от екрана, а неустоимия му чар се вижда и с невъоръжено око.
Източник на снимката: мрежата.
Филмът за кръстоносният му поход срещу " храната от поточна линия" изгледах с интереса, с който гледам " Weeds" или " True Blood". На някои моменти бях искрено изумена. Знам, че американците се хранят безобразно, че са най-затлъстялата нация, че са късогледи и непросветени, но чак толкова?! Мога да си обясня, защо в училищен стол на децата се дава картофено пюре на прах и пържени "пилешки крокети". Въпрос на пари и време за приготвяне на големи количества храна. Да поиш неотменно същите тези деца с плодови и шоколадови млека, само защото има норма за калция, който трябва да приемат и това не е изненада. Сляпата бюрокрация е навсякъде и е неуморна. Да не даваш прибори на децата под десет години, в ученическите столове направо си е логично. Кое училище иска съдебни искове, защото някое дете се е одрало или порязало. Дори и след този филм, обаче ми е трудно да повярвам, че шест годишните деца в Америка не познават зеленчуците. Не знаят как изглеждат картофите и доматите и нямат и идея, какво са патладжан, броколи или цвекло.

 

Този харизматичен британец отиде там искрен и открит с всичката си позитивна нагласа и започна битки с вятърни мелници. Обяснявайки неуморно, че не е трудно са се храниш вкусно и здравословно, повтаряйки, че храната трябва да е от свежи продукти и " направена с любов" той успя да накара родители да прогледнат, управляващи да се замислят и всички да опитат да се хранят една идея по-здравословно, за да живеят по-дълго и по-добре. Обзалагайки се с местен радиоводещ Джейми привлече дори него за своята кауза и за пет дни да накара хиляда от жителите в градчето да сготвят по едно бързо, вкусно ядене в кухнята му.

Източник на снимката: мрежата
И макар за мен нещата да бяха " от главата за краката", / а може би така и трябва /от кухнята в училищния стол, към органите които отговарят за храната на учениците, родителите и даже правителството ми беше много интересно да гледам, как ще постигне целите си и какви трикове ще измисли, за да накара хората да го чуят и разберат.


Докато гледах филма, скептикът в мен напомняше, че Джейми Оливър е продуцент на филма и той самият трабва да се рекламира, но от ума ми не излизаше оная реплика: " Бъди промяната, която искаш да видиш в света". А когато заради една статия в местния вестник, той се разплака пред камерата, бях напълно обезоръжена.

След Jamie Oliver Food Revolution се прехвърлих на Jamie's Ministry of Food и The naked chef. Удоволствие е да го гледа човек, как приготвя дори и най-елементарните рецепти.


понеделник, 29 ноември 2010 г.

365 песни за 365 дни

Evidence - Faith No More



If you want to open your hole
Just put your head down and go
Step beside the piece of the circumstance
Got to wash away the taste of evidence
Wash it away(evidence)
I didn't feel a thing
It didn't mean a thing
Look in the eye and testify:
I didn't feel a thing
Anything you say, we know you're guilty
Hands above your head,
And you won't even feel me
You won't feel me

неделя, 28 ноември 2010 г.

"Стар албум с кожени кори,

дупки от молци, подарък може би."


Някои от моите " снимки черно - бели" са се случили така отдавна, че знам само историята и не помня събитията зад тях. За някои ми помагат надписите на гърба, коита са ми толкова ценни, колкото и изображенията отпред.
 

Моментите, които са отпечатани на други помня, сяках са се случили вчера.


Снимката, пред мавзолея на Георги Димитров. Предния ден с дядо сме се върнали от едномесечно гостуване при братята му и други роднини в Скопие. Роклята е подарък от там, Голямото жълто пиле, също. Само дето аз живея в България и хабер си нямам от улица Сезам и че това е Голямото жълто пиле.Усмихвам се, за да зарадвам дядо, а в същност съм много тъжна в онзи момент. Изкарала съм един вълшебен месец в Скопие, заобиколена от мили и обичливи хора. Хора, много различни, към които съм успяла да се привържа. Даже пред себе си не смея да призная, прокрадващата се лоша мисъл, че точно тогава не искам да се връщам при родителите си. За капак преди снимката сме били в мавзолея. Ужасена и потресена съм от мъртвия мъж вътре. Лицемерно се опитвам да споделям уважението и респекта на дядо и се чувствам виновна, че въобще не е така.


Ден на художествената самодейност в Радио завода във Варна*, където работи баща ми. Рециталът, който работниците подготвят е за Великата отечествена война. Поднасям цветя пред вечния огън и казвам думи на признателност, към падналите герои. В страни от стройната ни групичка част от колегите на баща ми, пресъздават ден на фронта, след тежка битка. Когато един от участниците облечен в шинел разтваря лист хартия над залата се разнася моя глас записан преди дни в радио Варна. Човекът чете писмо от дома, а цялата зала чува думите, на руски. Спечелваме първо място, а след няколко седмици изнесяме представлението отново, пред гости от СССР. Получавам поздравления и много значки.


Жадна за нови впечатления взимам адреса на "моята рускиня"** от руски детски вестник, за който съм абонирана. Тя се оказва старателен и пространен писач. Пишем си в продължение на повече от десет години, докато окончателно изгубваме връзка.

*Сега на мястото на завода са кулите.
**Когато руският език е задължителен за изучаване след трети клас. Кореспонденцията с връстници от СССР идва, като логично и много препоръчително продължение.



събота, 27 ноември 2010 г.

365 песни за 365 дни

Knocking On Heaven's Door - Guns N Roses



Songwriters: Dylan, Bob
Mama take this badge from me
I can't use it anymore
It's getting dark too dark to see
Feels like I'm knockin' on heaven's door

Knock-knock-knockin' on heaven's door
Knock-knock-knockin' on heaven's door
Knock-knock-knockin' on heaven's door
Knock-knock-knockin' on heaven's door

Mama put my guns in the ground
I can't shoot them anymore
That cold black cloud is comin' down
Feels like I'm knockin' on heaven's door

Knock-knock-knockin' on heaven's door
Knock-knock-knockin' on heaven's door
Knock-knock-knockin' on heaven's door
Knock-knock-knockin' on heaven's door

"You just better start sniffin' your own
rank subjugation jack 'cause it's just you
against your tattered libido, the bank and
the mortician, forever man and it wouldn't
be luck if you could get out of life alive"*
Knock-knock-knockin' on heaven's door

петък, 26 ноември 2010 г.

365 песни за 365 дни

Everybody's Changing - Keane




Songwriters: Chaplin, Tom; Hughes, Richard; Rice-Oxley, Tim
You say you wander your own land
But when I think about it
I don't see how you can

You're aching, you're breaking
And I can see the pain in your eyes
Says everybody's changing
And I don't know why

So little time
Try to understand that I'm
Trying to make a move just to stay in the game
I try to stay awake and remember my name
But everybody's changing
And I don't feel the same

You're gone from here
Soon you will disappear
Fading into beautiful light
'Cause everybody's changing
And I don't feel right

So little time
Try to understand that I'm
Trying to make a move just to stay in the game
I try to stay awake and remember my name
But everybody's changing
And I don't feel the same

So little time
Try to understand that I'm
Trying to make a move just to stay in the game
I try to stay awake and remember my name
But everybody's changing
And I don't feel the same

Oh
Everybody's changing
And I don't feel the same

Честит ми рожден ден!

Ето на, " в игри и закачки", както казва един приятел, мина цяла година в имението на сурикатите. Този блог вече не е пеленаче а проходило детенце. А аз бях на крачка да подмина датата. И без това трудно помня такива неща.
Първоначалната ми идея беше да описвам пътуванията ни. Да се опитам да запазя емоцията и впечатленията по дълго време и да преживея нещата отново.  И понеже съм една многословна и впечатлителна, покрай пътеписите са нароиха още много неща и даже се появи съавторка. Беше интересно и много приятно, така че отново, честит ми рожвен ден!

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

Сладко от зелени смокини и една тетрадка с пожълтели листи.

Колкото и да прелива мрежата от рецепти за какво ли не всяка правена повече от веднъж рецепта, която искам да запомня, запазя и да не издирвам отново с часове за да я направя отново намира място в моята стара, стара тетрадка. 

В повечето случаи това са успешните и харесали ни сладкиши или хлябове и доста по-радко други рецепти, но записването в тетрадката ми е стара и любима практика. Тази тетрадка съм я започнала през 2003-та. Отбелязала съм си, че в нея са преписани и рецепти от друга, по-стара, която е започната в далечната 1990 година.
И макар на последък в нея да добавям само рецепти, в едни по-стари времена, когато мрежата не беше източник на толкова много и подробна информация тетрадката събираше съвети за отглеждане на цветя, хитринки, как да се преборим с вредителите по тях с подръчни средства или да премахнем петно от червено вино. По листите й и в пликовете залепени по тях намират място и много модели за плетива и даже някоя и друга кройка.
"Бисквити за елха от Англия" изрязани от Вестник за жената или друго подобно издание.
Понякога, затисната от ежедневието, само си свалям на бързо рецептите от нета, а после те дълго време отлежават на разни листчета с още множество драсканици по тях, натикани между кориците. Все някога, идва почивен ден, в който мога да седна с чаша кафе и да си припомня, как се пишеше с химикал на редове и да подредя избраните рецепти.
Тъмноочето от сега си е заплюло да наследи тази тетрадка, дали, защото готви с удоволствие или защото сестра и е още малка за да обръща внимание на тия неща.
Сладкишите чиито рецепти, последно заеха място в тетрадката дори успях да  снимам. В по-голямата часто от случаите, докато се наканя да изпрося фотоапарата на Георги, след като малката бандитка изгуби нашия не остава какво да се снима.

Основното, което ме привлече в първия сладкиш е тиквата. И аз, като Lety, много обичам тиква и докато я има на пазара се опитвам да я готвя, колкото се може повече. Хубавото тук е, че маскирана в сладкиша, тиквата премина даже под зоркия антитиквен радар на гореспоменатат бандитка. Най-вече заради тиквата го яде майка ми, която иначе презрително пренебрегва маслото и изварата, от които е направен крема.

Сладкиш с тиква, орехи и маслено-изварен крем
Рецептата е от блога Lety, Кулинарно приключение.
За сладкиша: 
1 ч.ч. сурова тиква настъргана ситно
2 1/2 ч.ч. брашно;
1 бакпулвер;
1/2 равна ч.л. сода бикарбонат;
1/2 равна ч.л. сол;
1 1/2 ч.ч. пудра захар;
4 яйца - леко разбити с вилица;
1 с.л. (с връх) кисело мляко;
1 1/2 ч.ч. олио;
1 капсула ванилова есенция;
1 ч.ч едро нарязани орехи;
1 ч.л. настъргана лимонова кора;
1 ч.л. настъргана портокалова кора;
Единствената промяна или по-точно пропуск в моето изпълнение е, че нямах у дома портокали и пропуснах настърганата портокалова кора.
шепа стафиди + 1-2 с.л. коняк или бренди

Накиснах стафидите с няколко супени лъжици бренди или коняк. Включих фурната да се загрява на 160 градуса с вентилатор. /Винаги пека с вентилатор и винаги свалям 15-20 градуса от температурата за печене, която е дадена в рецептите./*
Понеже сладкишите с олио продължават да ме притесняват, разбих хубаво яйцата със захарта на пяна, а не само с вилица и после на тънка струйка добавих олиото, като продължих да разбивам сместа през цялото време. Към сместта прибавих киселото мляко и настърганата тиква.
В отделен съд пресях брашното, добавих бакпулвера, содата, солта и ванилия на прах. Сложих отцедените стафиди в брашняната смес и разбърках. Прибавих брашняната смес при яйчната и отново разбих добре. Добавих и орехите.
Пекох в застлана с готварска хартия тавичка, до " суха клечка".

Изстиналият сладкиш залях с горещ сироп от:
1/2 ч.ч. кафява захар;
1/2 ч.ч. вода;

Глазура:
125 гр. сирене крема;
50-60 гр. масло;
около 1 ч.ч. пудра захар;
настъгана лимонова и портокалова кора;
2-3 ч.л. лимонов сок
Разбих маслото с пудрата захар, добавих крема сиренето и лимоновия сок. Намазах изстиналия след заливането със сироп сладкиш.  Отгоре настъргах лимонова кора.

Вторият сладкиш и вариациите му започват да ми стават много любими. Както е казала DANI, от чийто блог взех рецептата, руските блогове предлагат в изобилие рецепти с извара - творг. Аз също започвнах с рецепти от два руски блога. Трябва да им се признае на рускините. Започвнат ли да правят нещо, правят го с класа. Първия сладкиш с извара, който направих беше този пирог с извара, като само замених ягодите с круши. Това е един от най-леките и хубави сладкиши, който съм опитвала. Правя го вече три пъти и все не ни стига.
Следващият ми опит отново беше от руски блог. Също толкова впечатляващ, както предния. Резултатът и той беше така. Единствената промяна беше, че добавих ябълки в тестото. Едва третият си кейк с извара успях да заснема и то последното останало парченце.
В Музика за свободното време, DANI го е нарекла лек кекс с извара.

Кейк с извара и сладко от зелени смокини
Рецептата я има при нея, преписвам я и тук. Спазих я дословно, като вместо сладкото, което тя е добавила, аз сложих по половин зелена смокиня от сладко, което си купих от Юндола при скорошното ни пътуване.

150 г брашно;
1/2 ч.л бакпулвер;
165 г захар;
75 г масло;
едно пакетче сирене "Крема";
2 яйца;
ванилия на прах 
Загрях фурната на 160 градуса.*
Разбих добре маслото със захарта. Добавих сиренето " Крема" и яйцата едно по едно. Към получената смес добавих пресятото с бакпулвера и ванилията брашно. Сложих сместа в тавичка и във фурната. Нарязах смокините от сладко на половинки. Когато кексът започна да се надига и да хваща лека коричка внимателно сложих смокините с разрязаната страна нагоре. Наредих ги и леко ги притисках, така, че образувалата се корика да се разпука и те да се закрепят в тестото, но без да потънат в него. От всичките ми опити, които включват овалване в захар или брашно, това е най-успешния начин да сложа по-едри плодове или локум в сладкиш или мъфини и те да не потънат на дъното. Пекох сладкиша до "суха клечка"
И този кейк стана лек и нежно маслен, но по мое мнение най-хубавото в него бяха лепкавите и покафенели половинки смокини.

365 песни за 365 дни

I Started a Joke - Bee Gees

Обичам да сравнявам изпълненията на една и съща песен. Когато стилът на музикантите е много различен, всеки път чуваш нова песен.



Songwriters: Gibb, Maurice Ernest; Gibb, Robin Hugh; Gibb, Barry
I started a joke
Which started the whole world crying
Oh but I didn't see
That the joke was on me...oh no..
And I started to cry
Which started the whole world laughing
Oh if I'd only seen
That the joke was on me

And I looked at the skies
Running my hands
Over my eyes
And I fell out of bed
Hurting my head
For things that I've said

Till I finally died
Which started the whole world living
Oh if I'd only seen
That the joke was on me

And I looked at the skies
Running my hands
Over my eyes
And I fell out of bed
Hurting my head
For things that I've said

Till I finally died
Which started the whole world living
Oh if I'd only seen
That the joke was on me
That the joke was on me.........me.........

сряда, 24 ноември 2010 г.

Мултиплициране

Винаги съм знаела, че в мен живеят поне двама души. И всеки от тях има огромна нужда от дрехи. Прогресивно стесняващият се дрешник у дома ще го потвърди. Когато обаче става дума за обувки, " много сме, силни сме" най-вече в първата си част, точно описва ситуацията. Всички ние, освен, че сме обединени от вопиющата нужда от поредния чифт обувки, в повечето от случаите имаме и много сходни предпочитания към вида, линията и височината. Сред нас няма мъже и това прави нещата по-лесни. Понякога, обаче се случват и изненади. В последствие се оказва, че точно тези изненади ми стават най-любими.

С тези две "изключения" се сдобих наскоро. Колкото и да не се вписват сред останалите, носенето им ми доставя голямо удоволствие.




П.П. Хубаво би било, ако тия другите освен да искат, понякога да плащат за обувките.

365 песни за 365 дни

I Started a Joke - Faith No More

Много, много любими на моя любим.



Songwriters: Gibb, Maurice Ernest; Gibb, Robin Hugh; Gibb, Barry
I started a joke
Which started the whole world crying
Oh but I didn't see
That the joke was on me...oh no..
And I started to cry
Which started the whole world laughing
Oh if I'd only seen
That the joke was on me

And I looked at the skies
Running my hands
Over my eyes
And I fell out of bed
Hurting my head
For things that I've said

Till I finally died
Which started the whole world living
Oh if I'd only seen
That the joke was on me

And I looked at the skies
Running my hands
Over my eyes
And I fell out of bed
Hurting my head
For things that I've said

Till I finally died
Which started the whole world living
Oh if I'd only seen
That the joke was on me
That the joke was on me.........me.........

вторник, 23 ноември 2010 г.

Как господарят Ли и Вол номер десет слязоха в ада

и разбулиха тайната на камъка. "Пътьом" се влюбиха, правиха планове за женитба, четоха древни ръкописи, слизаха в дълбоки пещери и се бориха със злодеи умрели преди стотици годин. А и уредиха подходяща богиня на клана на проститутките, което никак не е малка работа. Всичко това и още много неща неочаквано срещнах в една от трите книги на Бари Хюгарт - " Легенда за камъка".

Източник на снимката: мрежата.
На книгата попаднах както много други пъти, ровейки в нет-а. Някъде имаше дискусия за Хюлик и неговите " Китайски загадки" и там някой беше писал: " Оставете Хюлик, четете Хюгарт". Е, аз Хюлик не съм оставила и съдия Ди Жензие все още е сред любимците ми, но от няколко седмици рамо до рамо с него се нареди още един герой на древен Китай, господарят Ли.
Също Вол номер десет и Лунното момче.
В началото на книгата прозвището на Вол номер десет ме объркваше. Дори заподозрях някакви пропуски в превода, но по-нататъшното четене ме опроверга. Копието е скан на издаена в България книга, преводът и е чудесен и с напредването на странците:
" Ръцете ти са като пънове, краката ти – като дървета, и нямаш врат. Ти ще да си Вол Номер Десет"
стана ясно, че Вол номер десет е десетият по ред чирак, помагач, "биче", момчето за всичко на господаря Ли със завидни физически възможности, добра влюбчива душа и чисто съзнане.
Книгата е изпълнена с преплетени загадки, едни реални други със замесени духове и богове, с легенди и любопитни истории. Автора явно много добре познава китайската култура и освен това смело я омешва с нещата, които собствената му фантазия ражда. Резултатът беше предизвикателство за мен в първите няколко страници, но веднага щом свикнах със стила и оплетения сюжет на принципа история в историята и ако може в нея още една история се усетих силно привлечена. Изчетох историята за поредното приключение в което господарят Ли и Вол номер десет се впускат за няколко дни. Коренно различният начин на мислене на източните народи винаги ме е привличал. Смесвайки го с древни традиции, правила за поведение, мистика, тънък хумор и напълно неочаквани развръзки Бари Хюгарт го превръща в страници, от които трудно можеш да се откъснеш. На моменти реалността на георите прелива във фантастична история или се оказва смъртоносно пътешествеие в собственото им съзнане. Всичко това е така майсторски описано и оплетено, та читателят се оказва объркан колкото и героите. Единственият, които през целото време знае кое е горе, кое долу и кое не трябва да се яде е хитрецът Ли Као. Макар и да заподозрях в началото на книгата кой е злодея, авторът така майсторски ме подлъга, че до няколкото последни страници бях готова да се обзалагам, че е всеки друг.
Oт няколкото неща, които намерих за него в мрежата, самият Бари Хюгарт най е " бодлива крава" или просто не е случил на издатели. Това, за съжаление е причината въпреки намеренията му, да има издадени само три книги с истории за Ли Као и неговия верен Вол номер десет. Хубавото е, че и трите книги са издавани и в България и лесно могат да бъдат намерени.




Цитатите не са цитати, а истински бисери:

" Чан Тайкун много обичал риболова, но отказвал да отнема всякакъв живот и заявявал, че ако една риба иска да се самоубие и да скочи три стъпки над водата, отговорността за това вече е изцяло нейна. "

Не мога да преценя, кой е по - безобразен. Господарят Ли или баща му Хюгарт.

"Когато всички се напихме, готвачите поднесоха главното блюдо. Оказа се, че това са мозъците на избитите врагове. Бяха изключително вкусни. Накарах един от готвачите да ми опише начина на приготовление, защото човек не знае кога може да му потрябва една хубава рецепта. Оказа се изключително просто. Отрязваш някому главата, изваждаш мозъка и го накисваш в солена вода. Сетне го натриваш с чесън, запържваш го за малко, обвиваш го в листа от зеле и го задушаваш за около две минути с лук, джинджифил и малко сос от ряпа."

Или по - поетичен.

"Всички млади хора имат такъв отвор в сърцето си и в него прониква красотата на света, макар и то по-късно да се изпълва със счупени и похабени неща."

И искрен.

"От двете страни на портата имаше сламени чучела, обвити с изсъхналите кожи на висши държавни служители, осъдени за корупция – императорът се бе заел сериозно с изпълнението на задълженията си и Господарят Ли кимна одобрително."

И мръсник до мозъка на костите.

"– Добро утро, деца мои! – рече весело Господарят Ли, когато нахълта в спалнята. – Защо ли се получава така, че позата, която е най-приятна на участниците в нея, винаги Предизвиква естетическото неодобрение на тези, които я наблюдават отстрани?"

" При обратния ни път към Чан Ан минахме покрай родното село на Лунното момче. Започвах да подозирам, че и моралната му развала е нещо като изкуството му – почти свръхестествена. Пътят минава покрай малък храм, от който излиза монах. Съзира Лунното момче, след което се хваща за расото, побягва към селото и започва да крещи: „Заключете момчетата! Заключете мъжете! Заключете козите и магаретата!” През това време Лунното момче гордо се усмихва. "

365 песни за 365 дни

Never Gonna Give You Up - Rick Astley



Songwriters: Aitken, Matthew James;Stock, Michael;Waterman, Pete
Ooh ooh

We're no strangers to love
You know the rules and so do I
A full commitment's what I'm thinking of
You wouldn't get this from any other guy
I just wanna tell you how I'm feeling
Gotta make you understand

Never gonna give you up
Never gonna let you down
Never gonna run around and desert you
Never gonna make you cry
Never gonna say goodbye
Never gonna tell a lie and hurt you

We've known each other for so long
Your heart's been aching but
You're too shy to say it
Inside we both know what's been going on
We know the game and we're gonna play it
And if you ask me how I'm feeling
Don't tell me you're too blind to see

Never gonna give you up
Never gonna let you down
Never gonna run around and desert you
Never gonna make you cry
Never gonna say goodbye
Never gonna tell a lie and hurt you

Never gonna give you up
Never gonna let you down
Never gonna run around and desert you
Never gonna make you cry
Never gonna say goodbye
Never gonna tell a lie and hurt you

(Ooh, give you up)
(Ooh, give you up)
(Ooh)
Never gonna give, never gonna give
(Give you up)
(Ooh)
Never gonna give, never gonna give
(Give you up)

We've know each other for so long
Your heart's been aching but
You're too shy to say it
Inside we both know what's been going on
We know the game and we're gonna play it

I just wanna tell you how I'm feeling
Gotta make you understand

Never gonna give you up
Never gonna let you down
Never gonna run around and desert you
Never gonna make you cry
Never gonna say goodbye
Never gonna tell a lie and hurt you

Never gonna give you up
Never gonna let you down
Never gonna run around and desert you
Never gonna make you cry
Never gonna say goodbye
Never gonna tell a lie and hurt you

Never gonna give you up
Never gonna let you down
Never gonna run around and desert you
Never gonna make you cry
Never gonna say goodbye
Never gonna tell a lie and hurt you

Жълто, съботно със слънце

и чести преминавания на велосипеди. Такова беше времето при нас миналата събота. Когато слънцето се показва, дори по-скромно отколкото тогава и мама не е на работа, карането на колело не подлежи на обсъждане. Маршрутът е съставен от изброждане на всички алеи в морската градина и доволно завръщане през центъра на града. Времетраенето на вело разходките зависи само от гореспоменатото слънце и скоростта и упорството на задължителния за Варна вятър. И понеже всички обстоятелства се стекоха благоприятно, с малкия щиглец въртяхме педалите повече от пет часа. С подобаващи почивки за сандвичи и понички, разбира се. И за сладък и разговор след неочаквана среща със стара приятелка.
Жълто и съботно.
По поляните, като гъбки след дъжд са се пръснали деца. Родителите разговарят на групички въоръжени с балони, колички, тротонетки и всичко което става за бутане или дърпане. Ниските дървета са любимо място на хлапетата. Ако ли пък не се получава, тревата е достатъчна. Порасналата ми Калина вече се чувства голяма, за да се мята от клон на клон, но не чак толкова, та да не се качи съвсем.
Мамо, може ли, може ли !?!



Да кача ли и "бебето" на дървото?


 Този малък любопитко се е закотвил на мястото си и не мърда. Упорито разпитва батко си, защо е сложено това нещо тук. Баткото също толкова упорит се опитва да го накара да тръгне обещавайки, че ще отговори, когато мъника се помеси. Няколко минути и двамата твърдо отстояват позициите си, но на края на малкия му става скучно и направо хуква, карайки грижовния си брат да търчи след него.
Морето е пълно с кораби, корабчета и корабченца. Една платноходка, белнала гордо платна с достойнство се разхожда сред железните гиганти.
Ей я там, къде се белее...
В розариума самотна пергола чака розите си, а кулата на Военноморското училище наднича отгоре. Алеите са изпълнени с хора, много от тях на две колела, някои по-сръчни на цели осем. Пейките пред раковината са празни, може би следващото лято ще имаме тазгодишния късмет, да чуем хубави неочаквани неща. 

Догодина тук отново може да звучат Пиацола, бандонеон и акордеони.

Момченцата от шадравана зад "голямото казино" също, както пешеходците се радват на слънцето и нехаят, че нещастните русалки вече години наред изнемогват под тежестта им.

"Омръзна ни от тези хлапаци!"
Колкото и да са хубави новите къщи в морската градина, не мога да им простя нашествието.Винаги ще давам предимството на старите. 
Райските ябълки, зимните украшения на дърветата.
По правило последният "тегел" е долу, на буните. На един от паркингите виждаме нечий дом. Точно на време, за да ни припомни, че нашият ни чака.