Читателски дневник 2011

Новата година ми донесе ...грип. Но пък само за ден. Надявам се да съм си минала от реда поне до следващата.
Трудесет и първи декември и първи януари не са дни в които да стигна до компютъра, а втори прекарах предимно в леглото. За това, без закъснели пожелания за приятно изпращане на старата и успешно посрещане на новата, минавам направо към вече станалата тардиционна книжна равносметка.

Какво прочетох през 2010? Или какво си спомням да съм прочела. Много малко, по две причини. Едната - петте месеца безславно и скоропостижно приключила нова работа, която ми изпиваше соса и нямах сили даже за четене и втората - "Песен за огън и лед". Много нещо е това. Почти на юруш прочетох втората, третата и четвъртата книги от поредицата. И макар заради тях " читателският ми дневник" да е постен, в страници са може би над три хиляди.
Ето го краткият ми списък за 2010, не по хронологичен ред:

"Игра на тронове",   "Вихър от мечове",  "Пир за врани"
на белобрадия Джордж Р. Р. Мартин. Като цяло, съм повече от доволна от поредицата. Завладя ме и ме накара да живея с героите. Дори не особено хвалената четвърта книга ми хареса. Мисля, че нея прочетох най-бързо, вероятно защото вече бях набрала скорост. Единствената ми драма сега е, че трябва да издиря от някъде петата, защото в Читанка няма да я пуснат в следващите две години. Храня надежда градската библиотека да придобива поне по един екземпляр от всяко ново заглавие.

"Смърт в облаците"
на Агата Кристи, беше първата книга, която прочетох на I River - а. Когато го получих миналата Коледа си дръпнах всичко нейно, пак от Читанка, разбира се. На "Смътр в облаците" се спрях случайно. Когато става въпрос за Агата Кристи, стига вече да не съм чела книгата, не подбирам.

Вече съм споделила впечатленията си за
"Бялата масайка"
на Корине Хофман
"Градината на боговете"
на Джералд Даръл и
"Светъ на исляма"
на Ибрахим Карахасан-Чънар . Надявам се да изнамеря от някъде продължението на "масайката", както и да се докопам до останалите томове на Чънар. Макар да ми и вървеше трудно, не обичам да оставям работа недовършена.

"Ако искаш да си легнеш с мен"
беше първата ми среща с Антъни Капела. Признавам си, откраднах я от библиотеката на гаргата, така че заслугата е изцяло нейна. Тя много точно го нарича " мъжкият вариант на Джоан Харис"
За мен той влиза в графата: " според хобито". Интересуваш се от храна, ето ти история за храна, че и в добавка романтична история. Ако трябва, обаче да сравнявам книгите му за с ястие, по-скоро са някоя постна чорбица, отколкото богата на вкусове вечеря, но дори и да не засищат, то се поемат бързо и не ти дотежават на стомаха.
Друга една книга, също мога да включа в раздела " според хобито" -
"Цветята на дъждовната гора"
на Марго Бъруин. Само дето в ролята на яденето тук са цветята. Слабо книжле, което предизвика у мен повече недоволство, отколкото радост. С подобни на моите впечатления е останала и Светла Стоянова, ревюто й за книгата цитира почти дума по дума моето отношение.

Годината завърших с
"Яж, моли се и обичай"
на Елизабет Гилбърт. Останах приятно изненадана от книгата и възнамерявам да излея тази изненада в бдещ пост.

"Светът на исляма" на Ибрахим Карахасан- Чънар

Вчера прочетох поста на Ondine, в който изброява седем неща за себе си. До седем, които да са ми много присъщи не можах да стигна, но едно нещо важи с огромна сила, много, ама много съм любопитна. Ненаситна съм за нови опит, познания и впечатления. Любопитна съм почти колкото оная котка.
От както съм станала /относително/ зрял човек, нуждата на хората да вярват в Бог, следването или не на религиозните канони, религигите, като идеи и развитие, атеизма и сектантвото будят силен интерес в мен. За добро или лошо имам цели две приятелки, заклети атеистки, с които понякога си спретваме яростни теологически дискусии.
Познавам християнството, което съм приела за своя религия по-добре от останалите, но дори и за него не мога да кажа, че го познавам наистина добре. Знам основните неща за юдеизма. Кой ли не ги знае, в същност? Както установих преди време евреите са навсякъде. Будизма познавам още по-малко, а доскоро за мен мохамеданството беше абсолютна тера инкогнита.
Това от една страна беше причина да поискам да участвам в " Имаш ли блог" на издателство ЛИК. От друга, ислямските държави винаги са ме привличали. Не толкова с религията си, колкото с културата, но всяка култура е следствие на религията, така че решена да " пия от извора" се захванах с първата част от четирилогията на Ибрахим Карахасан-Чънар.
Няма да си кривя душата, "Светът на исляма" се оказа голям залък. Както се вижда, четох я ....има няма четри месеца. Срам, срам! А както хубаво беше казал Стоян, всяка книга има определен срок, през който да я прочетеш. Колкото и да се стараех, а това е възможно най-лошият подход към една книга, преборвах по четири -пет страници на ден. Основното, което ме препъваше по пътя и ми образуваше затруднения и нерви беше липсата на речник. Чуждите думи в книгата са сигурно една трета от нея. Понякога, когато за пореден път срещнех термин или непозната дума се налагаше да се връщам страници назад, за да си припомня, какво значеше и да се опитам да не губя логическата връзка. Да не говорим, че някои думи въобще не бяха обяснени. За бележки под линия, ми е ясно, че и дума не може да става / напълно са недостатъчни, там където ги има/, на места сигурно щяха да заемат половината, страница. Защо в книгата има подробен именен показалец и приложение с деветдесетте и девет имена на Аллах а НЯМА речник имам само едно обяснение и то е, че книгата не е насочена към читатели като мен, които не познават съответната религия. " Светът на исляма" ми звучеше, като книга за хора, които вече са запознати с него и за които арабските думи и религизната терминология няма да са затруднение. Никак не изключвам възможността повредата да е в моя телевизор. Може би аз не съм пораснала за такъв тип литература. Може би общата ми култура и тренинга ми за четене не са достатъчни, за да се справя с терминологията и стила. Но, не трябва ли работата на авторa, да е точно тази. Да ми поднесе непозната материя по начин, по който да мога да я смеля и разбера. И не е ли по-важно незнаещите да бъдат запознавани, отколкото книгата да се превръща в сложна материя предназначена за "посветени".
И понеже до тук звуча, сякаш нищо не е успяло да пробие дебелата ми руса главица и да достигне до малкото бръчки в мозъка ми, ето и нещата, които аз открих в " Светът на исляма".
Както казах, мохамеданството, като история, пророци и свещенна книга ми е тъмна Индия, или по-точно Арабия. Откритие беше че, като най-млада религия исляма приема историята и пророците преди възникването си. Много интересен ми беше и факта, че освен на религиозни канони Корана е основата за правната уредба на арабските държави. Ако до сега бях свикнала с религия появила се в държава и евентуално разраснала се в и извън пределите и, то тук нещата са някак на обратно - държава възникнала около религия.
Много старателно се зачетох и в частта за свещения джихад. Мохамед и последователите му са преследвани и убивани от противниците си. Алах им позволява  да бранят с оръжие вярата и сигурността си. Като човек свикнал с християнското " обърни и другата буза", първоначално ми беше трудно да си обясня Бог, който призовава към обратното. После обаче се сетих за многото български свещенници, които са освещавали знамена и възстанически оръжия и как не само спокойно, а и с гордост приемам този жест.
Интересен ми беше и един кратък абзац за женската забрадка:
"Забрадката на жената е свещена и тя гарантира според мисюлманската традиция нейната непорочност и неприкосновеност. " 
От проследяването на династиите управялвали арабската държава в ума ми не остана и следа. Невъзможно ми беше да запомня множеството имена и дати. Не съм си и поставяла за цел да го правя. Опитах се вникна и в причините за различията между шиити и сунити, но всеки път, когато затворех книгата нещата отново ми се объркваха.
Очаквах книгата да е повече аналитична, но особено в първата и част не можех да избягам от усещането за проповед. Колкото и незапознат читател да съм, знам приемането и покорството, което изисква всяка религия. Не съм против това, но ми се искаше думите на автора да звучат повече като думи на наблудател, а не като на изповядващ.
За добро или лошо, освен любопитна съм и много последователна. Всяка незавършена поредица от книги в билиотеката ме боде в очите и смущава вроденото ми желание да докарвам нещата до край, пък било и далеч във времето. Така че, трудно или не ще ми се наложи да се боря и с останалите книги от "Светът на исляма". Надявам се победите да са повече от пораженията.

П.П. Мнения за книгата има тук и тук.