Как чета?

Чуствам се поканена и още как...
Да говоря за себе си и за книги, какво по-добро? Може да се каже две от най-любимите ми теми.

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Не точно. Не похапвам докато чета, но чета, докато обядвам/вечерям. Много лош навик, знам. И заради четенето и заради яденето.

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

По логиката на предния отговор, едно от най-любимите ми неща е книга със сутрешното/след обедното кафе.

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Никога не драскам по книгите. Пасажите си отбелязвам с друг лош навик / ако книгите са мои/ - прегънатия край на страницата и с всякакви картички, листчета и книгоразделители, ако не са.

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Дори децата ми знаят, че у нас отворена книга не се оставя, иначе буча, много и грозно. Толкова грозно, че никой не иска да го понесе. Те ползват всякакви картички за книгоразделители. Аз не отбелязвам с нищо последната прочетена страница от доста време насам. Помня до коя част на текста съм стигнала. Рядко се налага да търся.

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Художествена най-вече. В момента правя плахи стъпки във втората. Започнах преди време с биографията на Латифе Ханъм от Ипек Чалъшлар, в момента чета "Български хроники", коята май е " и на двата бряга", а в библиотеката ме чака "Агата Кристи - една английска мистерия" на Лаура Томпсън. Имам и един неуспешен опит с Мирзакарим Норбеков.

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Мога да спра по всяко време, но и ако мога отлагам спирането максимално. Това често води до неизмити чинии, деца ядящи сандвичи и купища неизгладено пране.

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

По принцип съм човек последователен, особено ако става дума за книги, но понякога, много рядко, след силни вътрешни терзания - да. Едната я споменах по-горе: "Опитът на един глупак стигнал до прозрението, как да се избавим от очилата" на Норбеков. Другата е "Дъщерята на Калояна" на Фани Мутафова. Тежка битка беше и двата пъти. Норбеков ме дразнеше, Мутафова ми беше ....постна.

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Ако гуглето е на лесно - да.

9. Какво четеш в момента?

В следствие на отзивите на alvin - Българските хроники на Стефан Цанев. Бавно, но много настървено.

10. Коя е последната книга, която си купи?

"История с кучета" на Андрей Гуляшки, този път в следствие на препоръките на Стоян, заедно с "Тисту, момчето със зелените пръстчета" на Морис Дрюон. Двете общи за четири лева от една жена пред каварталния супермаркет.

11. От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Мислех, че съм от тях, но моментите без работа на работа се оказаха по-силни от желанието ми за ред. Сега е ежедневие да имам реална книга в къщи и виртуална на служебното писи.

12. Имаш ли си любимо място/време за четене?

Място - ако ми се отдаде възможност, свита в моето ъгълче на дивана. Време - по всяко време. Сутрин, вечер, когато пътуваме.

13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Не отказвам на поредиците, но рядко ги изкарвам до край.

14. Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Бих препоръчавала Тери Пратчет отново и отново, но не останаха четящи приятели, които да не го четат. Иначе, конкретен автор или книга, май не. По-скоро зависи от интересите на човека и дали аз съм чела нещо, което да съвпада с тях.

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Трудно. По автори задължително, по височина много желателно и по жанр препоръчително. Иначе /по/казано - така: