Мийковци

е кътче от рая в Еленския Балкан закътано между заобикалящите го върхове. Там времето тече по различен начин, въздуха ухае от нацъфтелите треви, а новините по телевизията oстават някак далечни и незначителни.
По обед в селцето не се вижда жива душа. Когато хората тук се разминават, познати и непознати се поздравяват. Къщите са потънали в зеленина и притихнали. Разглеждам ги и се опитвам да си представя, с какво ли е била изпълнена сто годишната им история. Какви хора са живели зад цветните фасади, сините черчевета и под потъмнелите от времето керемиди.




В къщата за гости " Кандафери" ни посрещат усмихнати стопаните Пенка и Янко Димови и тълпа варненски деца дошли на лагер. Присламчваме се към шумната им весела група и тръгваме на разходка по реката, а после отиваме да видим водопада. Берем горски ягоди и млечница.
Калина брои нещата, които и се случват за първи път:
1. видях язовец; 2. ядох горски ягоди; 3. правих грънци; 4. видях първият водопад в живота си.
Времето, колкото и бавно да върви не ни достига за да видим всички махали, да минем по всички пътеки, да се качим до върховете и да послушаме още историите на стопанина. Истории, предавани от уста на уста, от живите хора, разказващи за хайдути, воеводи, скрити съкровища и борба за свобода.



Нашата домакиня разказва от къде идва интересното име на фамилията. Оказва се че се е появило благодарение на рицар на Балдуин Фландърски. Конт дьо Фрей или "железният граф", който харесал България, останал тук и предал името на многото си наследници, които го пренесли до наши времена. На тръгване си изпросвам рецептата на тази баница:


един пакет кори;
около 300 грама натрошено сирене;
5-6 яйца;
3-4 лъжици кисело мляко, в което е угасена половин лъжичка хлебна сода;
мазнина на око, да е мазничко;
мазнина за тавата
Плънката се разбърква и се ръси върху корите. Корите се навиват и се редят в кръгла тава.
Пече се и това е.
Уверена съм, че колкото и дословно да спазвам простите и указания баницата няма да стане така вкусна.


По случай празника на Еленския Балкан в Мийковци се организира велокрос до хижа "Чумерна". Нашата малка варненска група се представя скромно но достойно, макар и само с един участник. И докато Георги завърта педалите аз поемам отговорността за фотоапарата и отразяването на събитието.


Колоездачи и и пеши туристи тръгват единия ден към върха и се връщат на другия.

Маршрутите на отиване и връщане са различни. Засичат се времената на велосипедистите при изкачаването и при слизането и се прави класиране.

Най- горе в класацията е нашето добро прекарване.