Пощоряване, отново,

но на филмова лента. Много се изкефих. Малкото филми по-добри или по-лоши направени по книги на Пратчет, за мен идват само, за да ми напомнят едно: Пратчет е Бог! Когато се получи и успешен филм, по негова книга, ми иде да вия от кеф. Поради тази причина, снощи заседнах пред писито и не отделих поглед от екрана до финалните надписи. Going Postal е издържан в мрачна, монохрома гама. Далечни планове няма. Сякаш някой е погледнал в главата ми и е видял как си представем Анхк, сградите и хората в него.

Ангуа не си я представях толкова вампирско-мръснишки, а по скоро пренебрегваща факта, че е секси.
Charles Dance е абсолютно попадение за Ветинари. Дръмнот си го представях висок и слаб с излъчване на английски иконом, но бузестият Steve Pemberton /чувам го и го виждам за първи път/ много ми допадна след първите няколко кадъра. Любимият ми образ на Поаро, David Suchet, сега е злодеят Мангизов.
Фон Ментелик или Richard Coyle ми харесва още от Coupling или Свалки, както го представяха по нашите телевизии.
Да не забравя, госпожица Миличкова....чак ми се заиска да облека черно и да сложа кърваво червило и лак.
Това, че филмите по пратчетови книги да се правят от англичани е една похвално добра традиция. Дано не чува дявола и някой амриканец да посегне да прави филм по негови книги.

Успях да си изровя и цитат:
"- Personally, I prefer Practical Pins, or World of Pins. Then there's Pins Monthly, New Pins, Modern Pins, Pins Extra, Pins International, Talking Pins, Total Pins, Pins and Pinneries. Or...
- Certainly has a lot of women in leather
- Yeah. But they're all holding pins."