сряда, 16 юни 2010 г.

Сълзите на жирафа - Алегзандър Маккол Смит

Поради много ограниченото пространство за багаж, когато пътуваме беше немислимо да понеса със себе си из Гърция " Български Хроники" на Стефан Цанев. Ако го бях направила, щеше да се наложи да ходя полу-гола, а това нямаше да се хареса на никого. Също толкова немислимо е да тръгна съвсем без книга, та затова си взех една от купчинката " за четене" - "Сълзите на жирафа" на Алегзандър Маккол Смит, достатъчно тънка, та да не води след себе си нежелани последици. Освен лесна за пренасяне, втората история за маа Прешъс Рамотсве и нейната номер едно ботсуанска детективска агенция е много приятна за четене. Въпреки, че разполагах с малко време между разходки и пътуване книжката се изниза неусетно и бях учудена, когато стигнах последната страница. Без трудни думи и много сложни изречения Алегзандър Маккол Смит успя да ме заведе в Африка, в Ботсуана и в малкото градче Габороне, където маа Прешъс Рамотсве разрешава своите случаи с много находчивост и голяма доза толерантност. Преди време четох някъде рецензия за поредицата. Там беше казано нещо, което ще повторя по памет, защото беше много точно. Детективските случаи не са централното в исторята, макар че поредицата носи името на агеннцията. Те са по скоро спойката и мотивът, който преминава в книгите, а книгите разказват за други неща. За хората в Африка, за трудния им път в този опасен и прекрасен континент. За това, как някои минават пътя си с достойнство и "стария морал". Книгите разказват за "африканското сърце", което без значение колко чете, някой роден извън Африка, вероятно никога няма да разбере.


Това че съм пропуснала първата книга не беше никаква пречка.

Няма коментари:

Публикуване на коментар