Кратка тъжна история

Кратка е, защото няма какво толкова да се каже. А ми се искаше. Варненският археологически музей не е мръднал и крачка напред след откриването си. Тъжна е, защото твърдо и уверено се е запътил назад. Предполагам ,че малко по малко ще се порути, съсипе и свие сам в себе си. Ще затъне в мръсотия и ще обрасне с окончателно с дървета и храсти и няма да се забелязва, а плочките в двора и пред него ще се натрошат до последната и дори някой да го забележи, няма и да поиска да го достигне.
Когато в неделя с майка ми и малката ми дъщеря тръгнахме натам си казах:" Ех, защо не взех фотоапарата." Когато отидохме и докато разглеждахме сиромашките експозиции и докато зала след зала ми ставаше все по-криво си мислех: " Добре, че не го взех."
Както услужливо ми припомни Георги / не може да има пост без да го спомена :)/преди време прекрасната, но запусната сграда на бившата варненска девическа гимназия беше ремонтирана и пригодена за музей, за да се изложат в него находките от варненския енеолитен некропол. Еми, музеят с това си е останал. В добавка е получил прашни зали, мръсни подове със засечени мранорни плочи, липсващи експонати в коридорите заместени с фикуси и индришета / те, поне виреят там добре, за радост на служителките/ и една колекция от икони. Описанията на експонатите са пестеливи. Ако искаш инфомация - купуваш си книжка от фоайето. Те поне са в изобилие. Вътрешният двор в който спорадично се уреждат концерти е в тон с цялостния вид на сградата и площада пред нея.
Входната такса за възрастен е 10 лева, за ученик и пенсионер 2. Заедно с нас влезе група гернамци, но освен нас и тях в музея беше мъртвило. Отказвам се да разсъждавам, дали парите са малко или не се харчат по предназначение. Предпочитам да остана с разочарованието и да не задълбавам. И със спомена за една прекрасна сграда с още по-прекрасен и привлекателен площад пред нея, където са минали не малко от дните ми.