Една слънчева седмица по пътищата на Гърция

4.
След две нощи и един ден в Кавала поемаме към
Метеора
Не се качваме на магистралата веднага, а караме покрай брега. Минаваме през няколко малки курортни селища и си харесваме заведение на самия бряг, където да си изпием кафето.
Забавното е, че заведенията са от едната страна на пътя, а масите и столовете от другата. Запитваме се, по колко ли пъти на ден девойчето, което ни обслужва пресича улицата. Добре, че градчето е малко и улицата не е натоварена с трафик.
Пътят ни минава, карай Солун. Виждам го от далече, като огромно количество бяло пране растлано по земята да съхне на слънцето. Когато лизаме от магистралата навлизаме в планинска местност. Пътят е с хубав/какъв ли друг/ асфалт, а завоите се редят един след друг. С нетърпение надничам след всеки завой или височина, за да ги зърна колкото се може по-рано. Най-накрая гигантските черни канари на Метеора се показват зад поредния завой. Сега започвам да дебна за манасторите, но минава доста път, докато видя първия. Той се появява, малко преди да влезем в Калампака. Преминаваме транзит през градчето и влизаме в Кастраки, където е къмпинга. Не мога да откъсна поглед от черните гиганти застрашително надвиснали над нас. В къмпинга има реална опастност да се пребия някъде, понеже не спирам да ги зяпам. Сред заобикалящите ги зелени хълмове и равнината под тях изправените гладки черни скали изглеждат вълшебно и съвсем не на мястото си. С Георги гадаем, какъв ли смисъл носи името Метеора. Дали означава нещо неземно, както неземен е и вида на скалите. Бързо разтоварваме багажа, разпъваме палатката и се връщаме към Калампака. Малкото градче, а то наистина е малко ври. По улиците, площадите, кафенетата и заведенията е пълно с хора. Млади, стари и още по стари са наизлезли от домовете си, като на манифестация. Освен местните из улиците на града е пълно с туристи. И отново с мотори. Настаняваме се в кафене от което се разкрива чудесна гледка към единия манастир.
Пред нас младежи на възрастта на голямото ми дете се разправят, събират, разделят и прегрупират. След късното вечерно кафе минаваме един "тегел" по главната улица и се връщаме в къмпинга за гръцка салата. Малкото кръчме в къмпинга е пълно с хора. Обслужва ги един човек. Феноменално или не, но никой не чака. Сядаме, а той ни пита:" Дринк ор ит". " Дринк и ит"- отговаряме и той застила хартиена покривка върху мушамата с която е покрита масата. Носи ни домашен хляб с гръцките салати, а когато приключваме с тях ни черпят с компот. На съседните маси има голяма група катерачи. Познават се веднага по обрулените от слънце и вятър лица и възлести ръце и крака.
Кастраки е по-малко от Калампака, къщите му са построени съвсем в подножието на скалите и нищо чудно задните им стени да са плътно опрени в тях.
На другата сутрин, докато пием сутрешното си кафе в Кастраки пред нас се разкрива интересната гледка на добре обезопасено щъркелово гнездо.
Още с тръгването към манастирите виждаме двама от катерачите да щурмуват един от черните гиганти.

Пътят първо ни отвежда към манастира Varlaam/Свети Варлаам/,
но той е затворен и тръгваме към манастира Metamorphosis /Преображение Христово/ или Megalo Meteoro/Great Meteoron. На паркинга и по стръмната пътека към манастира е пълно с хора. Когато наскоро видях снимки в нет-а, разбрах, че сме имали късмет и тълпата посетители е била направо рехава. Влизаме в манастира и аз с удоволствие се загръщам с пола в черно-бяло. Чакам този момент от много време, точейки лиги пред чуждите снимки на манастирите в Метеора. На повечето места в манастира не може да се снима. Много от тесните алейки между постройките са преградени с кокетни ниски дървени портички, на които виси надпис " Private". Манастира не напразно е" Great", макар и с не толкова голям двор, както някои от нашите, манастира е нагъчкан на много нива и по стъпаловидните площадки оформени върху скалата.
Постройката е преплетена, влиза се от зала в зала, минава се по малки пътечки и се стига до други помещения. Залите, разрешени за посещения са музеи. Наравно се набляга върху героичното минало на Гърция историята и ролята на манастира в него. Аз никак не познавам гръцката история, но в някои моменти нещата здраво ми лъхат на пропаганда. Не може да се отрече и усещането за национална гордост и грижа за манастира. В коридорите са изложени стари и съвременни картини. Тематиката им се върти около освобождаването на Гърция от турско робство и съпротивата и срещу фашистка Германия. На много от картините са изобразени монаси и гуховници. Спомням си една картина, която ни развесели. На нея беше нарисуван манастира, а от високите скали с глава надолу и знаме със свастика в ръце летеше германски войник. Краткото описание на английски обясняваше, че войник се е опитал да развее знамето над манастира, но е бил бутнат от скалите. Пак за сравнение с нашите манастири, в които можеш да видиш автентична обстановка тук нещата са малко нещо, като на изложба.
Влизаме в огромната и добре / за манастир/ обзаведена кухня, а после в старата столова. По масите са наредени чинии, чаши, кани и прибори. Сякаш монасите всеки моент ще дойдат да обядват. Монасите, обаче живеят и обядват необезпокоявани в помещения, до които туристите нямат никакъв достъп. Към приборите има платнени салфетки. Цялата обстановка показва, колко е богат манастира. Усещането се допълва и от множеството експонати зад витрините. Малки и големи, инкрустирани със скъпоценни камъни златни кръстове, златни съдове с които свещенниците се измиват, преди служба, богато везани роби и епитрахили.
Из целия манастир щъкат руски туристи, омешани с голямо количество гърци и даже една група български ученици. Когато излизаме по стръмните стълби срещу нас се точи огромна група поляци. От тук разбирам, защо част от групата им беше коленичила в малка ниша с икони разположена извън стените на манастира. Тръгвайки за Калампака, само минаваме покрай Agias Triadas / Света троица/
и Agio Stefano / Свети Стефан/.
Като тръгваме надолу по завоите, Георги ме пита :"Този път да ти е познат?". От къде ли пък може да ми е познат? Но се оказва, че е. Правим снимка, година по късно от една друга снимка, за която съм говорила преди време.
Следва продължение....